Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Дженсън бе влязла и излязла, без никой да я доближи, камо ли да я нападне или нарани. Не бе видяла никакви зверове, създадени от магически сили. Тогава този факт и се бе сторил необясним. Сега знаеше обяснението му.
Имаше и други доказателства. В Народния дворец бе докоснала Агиела на Найда, но той не и бе навредил. Докато в същото време причини нечовешка болка на Себастиан и капитан Лърнър. Найда остана втрещена и каза, че дори Господарят Рал е подвластен на Агиела. Но Дженсън не беше.
Освен това Дженсън успя да убеди Морещицата да и помогне, вместо да изпълни задълженията си на пазителка на Господаря Рал и да спре чужденката, която не се влияе от силата на Агиела, да спре жената, повдигнала толкова много въпроси без отговори, докато нещата се изяснят. Дори когато Натан Рал се изпречи на пътя на Дженсън, Найда и помогна — опълчи се на един Рал, роден с дарбата. Дженсън вече беше убедена, че всичко това е далеч повече от добър блъф. Блъфът може би беше зрънцето, но около него се напластяваха още много неща.
Всички тези неща, съпътствани от още и още, изниквали в най-неочаквани ситуации по време на пътуването им към Ейдиндрил, най-сетне се бяха подредили. Дженсън най-сетне прозря своята уникалност и разбра защо именно тя е призвана да убие Ричард Рал.
Осъзна, че тя е единствената, която може да го направи, че това е мисията и в живота. Защото поради някаква важна, критична, изключителна причина тя е непобедима.
Вече знаеше, че винаги е била непобедима.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ЯХНАЛА РИЖКА, с развяна от силния вятър коса, Дженсън гледаше величествения Дворец на Изповедниците, издигащ се в далечината. До нея беше Себастиан с Пит, който нервно ровеше земята с копито. От другата страна на Себастиан се бе изправил гордо великолепният сив жребец на Джаганг. С тях бяха и групичка притихнали офицери и съветници. Мрачният поглед на императора не се откъсваше от Двореца. Из мастилено черните му очи се носеха призрачни сенки, сякаш буреносни облаци.
Походът към Ейдиндрил се бе оказал по-изнервящ и труден от очакванията.
Наблизо бяха застанали група Сестри на светлината, очевидно вглъбени в своите си магьоснически дела. Макар никоя от Сестрите все още да не бе разговаряла лично с Дженсън, всички я познаваха и не я изпускаха от очи. Част от тях бяха заминали с един кавалерийски отряд от Ордена, който трябваше да се плъзне като тъмен поток през полета и пътища, край хълмове, къщи и плевни, все напред и напред, за да достигне до покрайнините на Ейдиндрил. Огромният град се простираше в нозете им притихнал и ням.
Предишната нощ Себастиан спа неспокойно. Дженсън го знаеше, понеже самата тя не можа да мигне, развълнувана от очакването за предстоящата битка. Мисълта, че най-после наближава моментът, в който ще има възможност да използва ножа си, не и даваше мира.
Зад Сестрите бяха подредени в готовност над четиридесет хиляди елитни конници от Императорския орден, някои стискаха в ръце боздугани и мечове. На лявата ноздра на всеки от тях имаше халка. Повечето бяха брадясали, с дълги, сплъстени черни коси с вплетени в тях амулети. Имаше обаче и войници с бръснати глави, очевидно в знак на преклонение пред император Джаганг. Бяха като натисната пружина, която всеки миг можеше да се изстреля напред, за да помете сгушения в ниското град.
С изключение на Дженсън и Себастиан, всички останали — редови войници, доверени офицери, Сестри на светлината — имаха нещо общо помежду си: знаеха как изглежда Майката Изповедник. Доколкото Дженсън можа да разбере, Майката Изповедник е предвождала бойни отряди в лагера на Ордена и е участвала в битки, където е била изложена на погледите на безчет войници и на повечето Сестри на светлината. Всички, избрани да участват в похода срещу Ейдиндрил, трябваше да знаят как изглежда Майката Изповедник.
Джаганг не искаше да им се изплъзне, скрита сред тълпи от хора, или да избяга под прикритието на обикновена перачка.
Но доколкото имаха информация, това едва ли щеше да се случи.
Вкочанена не само от студа, но и от жаждата за кръв, блестяща в очите на войниците, Дженсън се вкопчи здраво в седлото си, за да прикрие треперенето на ръцете си.
Дженсън.
За стотен път тази сутрин потърси дръжката на ножа на кръста си. Успокоена, че е на мястото си, го пусна обратно в ножницата и той потъна вътре с характерното металическо прещракване. Тя бе тук, в редиците на армията, понеже трябваше да изиграе своята роля в битката.