Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
— Малко ли? — подхвърли Брет Хансън, колкото да уведоми другите, че е тук.
— Вижте, индексът Дау е паднал рязко до най-ниското ниво и хората разполагат с два дни, за да се прегрупират. Случвало се е и преди. Излитаме обратно утре вечерта, нали?
— Трябва да направим нещо сега — рече Фидлър. — Някакво изявление.
— Нещо неутрално и окуражаващо — предложи Райън. — Пазарът прилича на самолет. До голяма степен може да се управлява сам, ако го оставиш. Ставало е и преди, не помните ли?
Министър Босли Фидлър, наричан „Бъз“ от участието му в Малката бейзболна лига, бе теоретик. Беше написал книги за американската финансова система, без изобщо да е участвал в нея. Добрата новина бе, че знаеше как да направи обширен исторически преглед на икономиката. Имаше репутация на експерт по паричната политика. Сега Райън осъзна, че лошото беше, че Фидлър никога не е бил дилър и дори не се е замислял много за това и следователно му липсваше увереността, която един истински играч би имал в тази ситуация. Затова и моментално помоли Райън за мнение. Е, това бе добър знак, нали? Той знаеше какво не знае. Нищо чудно, че всички го смятаха за умен.
— Инсталирахме скоростни ограничители и други предпазни мерки след последния случай. Това явление профуча направо през тях. За по-малко от три часа — добави смутено министърът на финансите, като се питаше, типично за един теоретик, защо теоретично хубавите мерки не бяха се задействали според очакванията.
— Така е. Ще е интересно да разберем защо. Не забравяй, Бъз, случвало се е и преди.
— Изявление — промълви президентът и така с една дума даде заповед.
Фидлър кимна и помисли малко, преди да започне:
— Добре, ще кажем, че системата по принцип е стабилна. Разполагаме с всякакви автоматични предпазни мерки. Няма никакъв съществен проблем в пазара или в американската икономика. По дяволите, ние сме в разцвет, не е ли така? РТД също ще осигури поне половин милион работни места в производството догодина. Това е сериозно число, господин президент. Ето какво ще кажа засега.
— Да отложим всичко друго, докато не се върнем? — попита Дърлинг.
— Това е съветът ми — потвърди Фидлър.
Райън кимна в знак на съгласие.
— Добре, хванете Тиш и го излъчете веднага.
Имаше необичайно много чартърни полети. Обикновено международното летище в Сайпан не беше толкова натоварено въпреки дългите си писти, ала нарасналият бизнес щеше да донесе по-високи такси. Освен това бе почивен ден. „Вероятно са от някакво сдружение“ — помисли си шефът на контролната кула, когато първият самолет 747 от Токио се подготви за кацане. Напоследък Сайпан се превърна в много по-посещавано от японските бизнесмени място. Едно скорошно съдебно решение унищожи конституционното постановление, забраняващо на чужденци да притежават земя, и сега те можеха да си купуват парцели. В действителност вече повече от половината остров бе чужда собственост, което дразнеше мнозина от местното племе чаморо, но не дотам, че да спре голяма част от тях да вземат парите и да напуснат земята си. Положението вече беше достатъчно лошо. Всяка божа събота и неделя броят на японците в Сайпан надхвърляше този на тукашните жители и те обикновено се отнасяха към собствениците на острова като към… туземци.
— Сигурно и в Гуам се изсипва такава камара — забеляза радарният оператор, докато проучваше нижещия се трафик, продължаващ още на юг.
— Нали е уикенд. Голф и риболов — подметна главният оператор от контролната кула, очакващ с нетърпение края на смяната си. „Жълтурите“ (той не ги обичаше много) не отиваха много-много в Тайланд за сексуалните си похождения. Мнозина се бяха прибирали вкъщи, прихванали гадни болести от тази страна. Вярно, те харчеха парите си тук, и то с шепи, и за да имат удоволствието да го сторят и тези почивни дни, се бяха качили на турбореактивните си самолети към два часа сутринта…
Първият чартърен самолет 747 на японските авиолинии се приземи в четири и тридесет местно време, като забави и зави в края на пистата навреме, за да може следващият да се подготви за кацане. Главен пилот Тораджиро Сато зави надясно към терминала и се огледа за нещо необичайно. Не очакваше да види нищо, ала при такава мисия… „Мисия ли?“ — запита се той. Не бе използвал тази дума от дните, прекарани с изтребителя F-86 на военновъздушните отбранителни сили. Ако беше останал, вече щеше да е шо, може би дори щеше да командва самите ВВС на страната си. Нямаше ли да е велико? Вместо това… Вместо това той напусна службата си и започна в японските авиолинии, които навремето бяха далеч по-уважавани. Тогава ненавиждаше този факт и сега се надяваше, че това ще се промени окончателно. Сега щяха да имат истински военновъздушни сили, дори да ги командваше някой по-нисш от него.