Нож от блянове

Дребничката трътлеста Верин, улисана в плетивото си на стола до Нинив, като че ли се стресна, щом чу да споменават името й. Примига разсеяно, все едно се чудеше за какво ли ще да е. Кацуан, в другия край на масата, с отворената й отстрани кошница за шиене, откъсна вниманието си от гергефа само колкото да погледне Лоиал. Златните дрънкулки се люшнаха и дръннаха по дебелия желязносив кок на главата й. Само това беше, един поглед, не се намръщи дори, но ушите на Лоиал помръднаха. Айез Седай винаги го впечатляваха, а Кацуан — повече от всяка друга.

— О, ще ги помоля, Мин, ще ги помоля — отвърна той. — Но Ранд все пак е основният герой в книгата ми. — Понеже нямаше пясък подръка, взе да духа лекичко по листа на бележника си, та да подсуши мастилото, но нали си беше Лоиал, продължи да говори между духванията. — Ти така и не ми даде повечко подробности, Ранд. Караш ме всичко да ти вадя от устата с ченгел. Ами че ти дори не ми спомена, че са те пленили във Фармадинг, добре, че Мин го каза. Изобщо не го спомена! Какво казаха Съвета на Деветимата, когато ти поднесоха Лавровата корона? А когато я преименува? Имаше ли пир, празненство, паради? Колко Отстъпници излязоха срещу теб при Шадар Логот? Кои? Как изглеждаше всичко накрая? Усещането какво беше? Книгата ми няма да е много добра без подробностите. Дано поне Мат и Перин да ми дадат по-добри отговори. — Намръщи се и дългите му вежди увиснаха чак до бузите му. — Надявам се, че са добре.

В главата на Ранд се завъртяха цветове, като два пъстри въртопа. Вече знаеше как да ги потисне, но този път не се и опита. Единият се сля в образа на Мат — яздеше през някакъв лес в челото на колона ездачи. Като че ли се караше с някаква дребна смугла женичка, която яздеше до него, сваляше си шапката и надничаше в нея, после отново я нахлузваше на главата си. Това продължи само няколко мига и после се появи Перин: седеше на маса, отрупана с чаши, в някаква гостилница или кръчма, с мъж и жена, облечени в еднакви червени палта, пищно извезани със синьо и жълто. Странни облекла. Перин изглеждаше мрачен като смъртта, а събеседниците му — притеснени. От него ли?

— Добре са — отрони той и най-спокойно се направи, че не забелязва пронизващия поглед на Кацуан. Тя не знаеше всичко, а Ранд смяташе да запази нещата така. Спокоен на повърхността, сдържан, издухваше кръгчета дим. Виж, отвътре беше друга работа. „Къде ли са те?“, помисли си ядосано и потисна поредния прилив на цветове. Вече беше станало лесно, като дишането. „Трябват ми, а са тръгнали да се забавляват из Градините на Ансалайн!“