20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Това строго смъмряне, проникнато от красноречие, което характеризираше Мазарини, когато говореше италиански или испански, и което съвсем изчезваше, когато говореше френски, беше казано с такова непроницаемо лице, че Гонди, колкото и да беше добър физиономист, го смета За просто предупреждение да бъде по-сдържана. След това нагрубяване кралицата омекна изведнъж;
огънят в Очите й угасна, кръвта се оттегли от страните й и от устните и престанаха да се леят гневни думи. Тя седна, уморено отпуснала ръце, и каза с треперещ от сълзи глас:
— Извинете ме, господин коадютор, и отдайте това избухване на страданията ми. Като жена, и следователно подчинена на слабостите на моя пол, аз се плаша от гражданската война; като кралица, и свикнала да ми се подчиняват, аз кипвам при първата съпротива.
— Всемилостива господарке — каза дьо Гонди и се поклони, — вие се лъжете, като наричате съвета ми съпротива. Поданиците на ваше величество ви почитат и ви се подчиняват. Народът се сърди не на кралицата — той иска Брусел, и нищо повече; той ще бъде щастлив да живее под закрилата на ваше величество, ако обаче ваше величество му върне Брусел — усмихнато прибави Гонди.
При думите: „народът се сърди не на кралицата“ Мазарини наостри уши, като мислеше, че коадюторът ще заговори за виковете „Долу Мазарини!“ Той беше много признателен на Гонди за това премълчаване и затова каза с най-копринения си глас и най-милото си лице:
— Всемилостива господарке, повярвайте на коадютора, който е един от нашите най-добри политици; първата вакантна кардиналска шапка сякаш нарочно е направена за неговата благородна глава.
„А, значи имаш нужда от мене, хитра лисицо!“ — помисли си дьо Гонди.
— А какво ще обещае на нас, когато поискат да убият Гонди? — каза д’Артанян. — Пусто да остане, ако той раздава така шапки, тогава да бъдем готови, Портос, и още утре да си поискаме по един полк! Ай да му се не види, ако гражданската война продължи само една година, аз ще заповядам да позлатят за мене шпагата на главнокомандуващ.
— А за мене? — попита Портос.
— На тебе ще дам маршалския жезъл на господин дьо Ла Мейере, който сега, изглежда, не е в голяма милост.
— И така, господине — каза кралицата, — вие се страхувате сериозно от народно въстание?
— Сериозно, всемилостива господарке — отговори ГондИ учуден, че не е напреднал повече. — Страхувам се, че пороят ще причини ужасни опустошения, ако пробие бента.
— А аз смятам, че в такъв случай трябва да му се противопоставят нови бентове — каза кралицата. — Идете си, ще си помисля.
Гонди погледна учудено Мазарини. Мазарини се приближи до кралицата, за да поговори с нея. В тая минута на площада на Пале Роял се разнесе страшен шум.
Гонди се усмихна, погледът на кралицата пламна, Мазарини побледня.
— Какво става пак? — извика той.
В същата минута Коменж се втурна в салона.
— Извинете, всемилостива господарке — рече той с влизането си, — но народът смаза часовите в желязната ограда и сега разбива вратите. Какво ще заповядате?
— Слушайте, всемилостива господарке — каза Гонди. Бученето на вълните, тътнежът на гръм и бумтенето
на вулкан не можеха да се сравнят ни най-малко с бурята от викове, която се издигна в тая минута чак до небесата.
— Какво ще заповядам! — рече кралицата.
— Да, времето не търпи отлагане.
— Колко хора приблизително имате в Пале Роял?
— Шестстотин души.
— Поставете сто при краля, а с останалите очистете Цялата тая сган.
— Какво правите, всемилостива господарке? — извика Мазарини.
— Вървете! — каза кралицата.
Коменж излезе с пасивното подчинение на войник. В тая минута се чу страшен трясък; една от вратите започваше да отстъпва.
— Е, всемилостива господарке — отново извика Мазарини, вие погубвате всички нас, краля, себе си и Мене.
При тоя вик, изтръгнал се издън сърцето на уплашения кардинал, Ана Австрийска се уплаши също и повика коменж назад.
— Много късно! — каза кардиналът, като си скубеше косата. — Много късно!
Вратата отстъпи и се чу радостният рев на народа. Д’Артанян взе шпагата в ръка и даде знак на Портос да направи същото.
— Спасете кралицата! — извика Мазарини, като се обърна към коадютора.
Гонди се спусна към прозореца, отвори го и позна Лувиер, който беше начело на една тълпа от три-четири хиляди души може би.
— Нито крачка напред! — извика той. — Кралицата подписва.
— Какво говорите? — извика кралицата.
— Истината, всемилостива господарке — отговори Мазарини, като й подаваше перо и хартия, — така трябва.
И прибави:
— Подпишете, Ана, моля ви се, аз искам това! Кралицата падна в едно кресло, взе перото и подписа. Възпиран от Лувиер, народът не направи нито крачка