Синовете на Великата мечка
- Автор: Велскопф-Хенрих Лизелоте
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Узунова-Калудиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синовете на Великата мечка». Краткое содержание книги:
— Защото имат мацаваки… — добави Хапеда.
— А защо ние не сме толкова много и защо ние нямаме тайнствени железа? Аз знам, че вие не можете да ми отговорите на този въпрос, пък и аз самият не мога да ви дам точен отговор. Нашият ум не е по-малко, отколкото този на уачичун и ръцете ни не са по-слаби от техните. Аз сам изпитах това, когато бях при тях, пък съм го изпробвал и в бой. Значи и ние можем да научим онова, което уачичун вече умеят.
— Женска работа! — Двамата кръвни братя произнесоха думите троснато и с презрение.
— Да, Винаги сресания Хапеда, именно с женска работа уачичун ни победиха. Ти трябва най-напред да се замислиш, сине на Четансапа, дали жените и животните заслужават презрение? Нашите праотци са мислили другояче по този въпрос. Те са вярвали, че прародителката на моя род е била звяр и Велика заклинателка, която е познавала тайните на света. Унчида и Уинона и днес още познават билките и корените и могат да лекуват раните на бойците толкова добре, колкото и Хавандшита. Знаете ли кой пръв прояви смелост и се съгласи да напуснем резервата? Нашите жени и девойки.
Момчетата наведоха засрамено глави.
— Затова вие не бива да се отнасяте с презрение към работата на уачичун, като ги обиждате, че вършели женска работа. Уачичун умеят много неща, иначе не биха ни победили. Те знаят да правят тайнствени железа: един копае желязото, друг го топи, трети го кове — и правят от него плугове, с които разравят твърдата земя, така че тя им дава плод и изхранва много хора на малко парче земя. Ние също трябва да се научим да вършим всичко това. Те знаят как се отглеждат бизони, така че няма нужда да ходят на лов за тях.
Хапеда и Часке не казаха нищо.
— А ние искаме да научим още повече неща и да умеем да вършим още повече работи от уачичун. Момчетата вдигнаха глави.
— Кажете ми — какво не умеят нашите врагове?
— Не умеят да държат на клетвата си… не казват истината… не могат да живеят заедно от ловната си плячка и не могат да обработват заедно земята. Те не могат да оставят хората и животните на мира! — извика Часке. — Те са като вълци, непрекъснато нападат и искат да избиват хора и животни.
— Да, това е вярно, Часке. Ти си държал очите си отворени и си видял много неща в едно-единствено голямо слънце… Ние обаче искаме да казваме истината, както нашите бащи са я казвали винаги. Ние искаме да удържаме нашите клетви, както нашите бащи са ги удържали винаги. Но ние искаме още много повече, момчета! Със сина на Великата мечка започва нов живот. Ние получихме нова сила и нова надежда, които ни даде Великото тайнство. Ние искаме да се сдобием със свещен мир, мир с всички бойци в прерията — и също така мир с белите мъже…
— С уачичун! — възкликнаха сърдито момчетата, когато вождът направи малка пауза след последните си думи.
— Да, вие има много още да мислите напрегнато, Винаги сресания Хапеда и Разкрачения Часке. Не всички уачичун са наши врагове. Горе, сред Гористите планини в Канада, нас ни очаква Адамс, който е готов да ни помогне. Неговият баща е бил убит по най-жесток начин от „големите и силни вълци“ измежду уачичун. Той идва при нас като наш брат и заедно с него идва и жена му Кейт със слънчевите коси, чийто баща бе убит от Червената лисица. Предполагам, че при Адамс ще намерим и двамата братя Томъс и Тео, които искаха да ме освободят заедно с Адамс и Чала от моите окови, но трябваше да избягат от Червената лисица и от Роуч.
— Да, да.
— Адамс, Томъс и Тео ще бъдат наши братя, а Кейт — наша сестра. Ние ще живеем в мир с тях и ще се учим един от друг.
— Това е добре — рече Хапеда. Очите му отново блестяха. Вождът се изправи.
— Елате с мен, Часке и Хапеда. Вчера аз взех оттук злато. Ние ще си купим в Канада толкова хубава земя и добитък, колкото ще ни бъдат необходими, за да можем да живеем без диви бизони, но като свободни мъже.
— Да!
— Вие ще трябва да ми помагате и занапред, момчета, както сте искали да ми помогнете днес. Защото нашите мъже не знаят още нищо за нашата тайна. Те ще искат отново да ходят на лов за бизони и ще им бъде трудно да ни разберат. Чапа е единственият от тях, който е вече наш съюзник.
Вождът се изправи, но преди да тръгне, се обърна още веднъж към Великата мечка.
— Тя принадлежи на Великото тайнство — рече той. — Ничия човешка ръка не бива повече да я докосне. Тя е дошла тук, за да умре, и ние ще я оставим да почива тук в мир, докато изтлее.
Момчетата прекараха тихо пръсти по козината на старата мечка за сбогом.
Токай-ихто взе мечето. Хапеда тръгна като факлоносец напред по обратния път. Той осветяваше пътя в дългия коридор, по който бяха дошли двамата с Часке. Отначало заслизаха надолу, към шумолящата вода. Бученето ставаше все по-силно и най-после Хапеда видя под светлината на факлата буйно течащата вода на подземния поток, който те бяха прекосили на идване. Водата падаше отдясно през един голям отвор надолу в планината и Хапеда чак сега разбра със закъснение, че една-единствена погрешна стъпка е била достатъчна, за да ги повлече буйната вода в тъмния търбух на планината.