Синовете на Великата мечка

Вождът извади лулата си. Изби с пръчици и парче загнило дърво огън и запали тютюна. Издигна лулата си към небето, после към земята и я запуши; това бе свещенодействие. Когато изпуши тютюна докрай, погледът му отново срещна очите на момчетата. Устните на вожда бяха станали съвсем тесни, кожата на хлътналите му бузи се бе изпънала. Строгият му вид прикри обзелото го вълнение.

— Значи вие сте искали да се пожертвувате… заради мен?

Кръвта се изкачи в слепоочията на момчетата. Те избягнаха погледа на вожда. Откъде знаеше Токай-ихто тяхната тайна?

И двамата не казаха нищо. Мълчанието им означаваше „Да“.

Токай-ихто се изправи и момчетата станаха заедно с него. Той им кимна и те се приближиха, за да докоснат мъртвата мечка.

Вождът улови неотстъпно погледите на момчетата. Всяко от тях смяташе, че той гледа само него.

— Вие сте действували като мъже, Хапеда и Часке. Вие направихте много повече, отколкото бяха готови да сторят мъжете. Затова и аз сега ще ви доверя повече, отколкото доверих на тях.

Токай-ихто седна още веднъж заедно с двете момчета край мъртвата мечка. Помами мечето и взе на ръце размахващото лапи и драскащо зверче.

— Ето ни тук — поде той, — където е било началото на нашето племе, чиято прародителка беше Великата мечка, и където е неговият край. Ние, прокудените, сме при мъртвата. Но тя ни остави своето малко и това е новият живот. Разбирате ли ме?

— Хау — отвърнаха момчетата като из едно гърло. В сърцата им цареше голямо спокойствие и очакване.

— Отговорете ми на един въпрос. Ние пътуваме с шатрите на Мечата орда към земята на Севера, Канада. Как ще живеем там?

— Свободни, сред нови ловни райони. Ще ловуваме, ще се преселваме от място на място и ще се бием, както сме правили, винаги, откакто синът на Великата мечка е заченал нашите вождове — отвърна Хапеда смело и изпълнен с надежда.

— Така вярваш ти, Винаги сресания Хапеда. Но то не е вярно. Ние ще можем отново да ходим на лов и да се бием, може би пет, може би десет, а може би и двадесет големи слънца14.

После белите мъже ще дойдат на цели орди и в земята на Севера и отново ще ни победят.

Момчетата наведоха глави. Хапеда потрепера и захапа устните си, докато те се разкървавиха.

— А сега ми кажете — заговори отново вождът и от възбуда Хапеда чуваше гласа му като от някаква безкрайна далечина, — защо тогава ние изобщо напускаме тези места тук с толкова мъка и опасности и се отделяме от голямото племе на дакота?

Момчетата мълчаха, защото не знаеха какво да отговорят. Гледаха потиснати към мъртвата мечка.

— Сега вашите мисли са застанали пред една планина, коя — то вие трябва да пробиете с тях. Кажете ми най-напред, защо уачичун ни победиха?

— Защото са много — каза Часке.