Пръв сред римляните (Част III: Спасителят на Рим)

— Аз трябва ли да дойда с теб? — попита Главция.

— Не, ще стоите тук с приятелите и ще чакате. Нека Гай Клавдий въоръжи робите си. И няма да пускате никого в къщата, освен ако не ви извикам аз, Лабиен или Сауфей. — Сатурнин стана от стола си. — До вечерта Рим трябва да е в мои ръце. Иначе… и с мен е свършено.

— Най-добре ме остави, докато е време! — предложи изведнъж Главция. — Луций Апулей, няма нужда да стигаш дотам! Защо просто и ти не вдигнеш вой срещу мен, не осъдиш грозното деяние и не поискаш пръв главата ми! Това е единственият начин. Рим не е готов за нова форма на управление! Вярно, че народът е гладен. Вярно, че му е омръзнало от сегашните управници, но никой не е стигал дотам, че да чупи глави и да реже гърла. Могат да скандират името ти, докато им прегракнат гърлата, но никой няма да тръгне да убива заради теб.

— Тук бъркаш — възрази му Сатурнин, който имаше усещането, че върви върху вълна — земята под него ставаше мека и лека. — Гай Сервилий, хората, които се събираха тези дни на Форума, са няколко пъти повече от цяла една римска армия! Не видя ли как им треперят крачетата на нашите майстори на политиката? Не видя ли как Метел Капрарий се предаде пред Луций Еквиций? При това дори не се стигна до кръвопролитие! Навремето на Форума се ля кръв само заради желанието на няколко стотици римляни. Сега не става дума за стотици, а за стотици хиляди! Никой няма да посмее да се опълчи на подобно море от хора, на нас дори не ни трябва да се въоръжаваме, камо ли да хващаме враговете си за гърлата. Силата на нашите поддръжници е в техния брой! А аз мога да ги поведа след себе си, Гай Сервилий! Всичко, което ми е нужно, е способността ми да говоря пред тълпата! Ще докажа, че правото е на моята страна, ще накарам Луций Еквиций да й махне веднъж-дваж и ще я имам зад себе си. Кой ще посмее да спре човека, боравещ с най-огромната обсадна машина в света — народа? Сламените кукли от Сената ли?

— Гай Марий — рече Главция.

— Не, дори Гай Марий не би се осмелил! Но пък и той е с нас!

— Не е — напомни му Главция.

— Той самият може и да си мисли, че не е, Гай Сервилий, самият факт, че тълпата го обича не по-малко от мен или Луций Еквиций, ще накара майсторите на политиката и изобщо всички в Сената да гледат на него като на един от нас! Аз самият нямам нищо против да си поделя властта с Гай Марий за кратко. Той вече остарява, получил е първия си мозъчен удар. Какво по-естествено от това вторият да го довърши? — подметна Сатурнин.

Главция започваше да вижда нещата в по-розова светлина. Изправи се на стола си и изгледа Сатурнин едновременно с надежда и съмнение.

— Мислиш ли, че ще успеем, Луций Апулей? Мислиш ли, че можем да успеем?

Сатурнин протегна ръце към тавана. Лицето му чак трепереше от възбуда, дива радост и решителност.

— Ще успеем, Гай Сервилий. Само остави всичко на мен.

И така, Луций Апулей Сатурнин напусна дома на Гай Клавдий и придружен от Лабиен, Сауфей, Луций Еквиций и още десетина привърженици, се запъти от Квиринала към Форума и рострата. За по-кратко реши да мине през Аркс, изпитвайки приятното чувство, че ще слезе на арената от високо като полубог, който слиза от небесата, изпълнен с видения за божествената красота. Още от Гемониевите стълби се показа Форумът в цялата си шир — царството на оратора, където той, Сатурнин щеше да властва и занапред. Но изведнъж се закова на мястото си. Тълпата! Къде беше тълпата? Предния ден бяха минали и изборите за квестори и множеството се беше разотишло по домовете си, този път окончателно. За деня не се предвиждаше нищо интересно на Форума, защо тълпата ще си прави труд да се показва? Пък и никой сенатор нямаше да се подвизава в центъра на Рим, когато събитията се развиваха на зелените ливади на септата.