Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Катрин Панкол - 2. Бавният валс на костенурките». Краткое содержание книги:
Тя стигна до ъгъла. Последните няколко метра, които я деляха от терасата на заведението.
Видя го. В гръб. Седнал на една маса. Подреди вестниците, телефона си, направи знак на сервитьора, поръча, кръстоса крака и се зачете. Беше особено чувство да го наблюдава, без той да знае, да чете по гърба му, че за нея нощта свършва, че настъпва денят, паузата под душа, целувката за детето, което тръгва за училище, апетитът при вида на яйцата с бекон, черното еспресо и надеждата за нов ден. Тя му приписваше мечтите си, топлеше го с целувките си, той се отдаваше. Протегна ръка към него, сякаш му прати въз-душна милувка.
Вече знаеше, че не принадлежи на друга. Виждаше го по ръката, която се поместваше, за да отгърне страницата на вестника, вдигаше чашата до устните му, по спокойните му жестове.
Това не бяха жестове на мъж, влюбен в друга жена. Нито жестове на съпруга на сестра й. Виждаше го като свободен мъж...
Който чака нея.
Последна вечер. Утре Жозефин се връща. Утре ще е късно.
Тя отиде до електрическото табло, натисна прекъсвача и светлините угаснаха. Хладилникът се задави и спря, стереоуредбата в хола млъкна. Тишина. Мрак. Трябва само да действа.
Слезе и звънна на вратата на Льофлок-Пинел. Беше девет и четвърт. Децата бяха вечеряли. Госпожата шеташе в кухнята. Господинът беше свободен.
Той й отвори. Погледна я строго, изпълнил вратата с едрото си тяло. Ирис сведе очи с притеснен вид.
- Съжалявам, че ви безпокоя, но не мога да си обясня какво с случи: внезапно останах на тъмно... и не зная как да пусна електричеството.
Той се поколеба, после обеща да се качи след малко, защото имал нещо да довърши.
- Електрическото табло от новите ли е, или от старите? - попита.
- Нямам представа. Не съм си у дома, нали знаете - поясни тя с ослепителна усмивка.
- Ще дойда след десетина минути...
Той затвори вратата. Тя не успя да хвърли поглед в апартамента, но й се стори странно тихо за семейство с три деца.
- По това време децата ви вече са си в леглата? - попита тя, когато той се появи.
- Всяка вечер в девет. Това е правило.
- А слушат ли?
- Разбира се. Така са възпитани. Никога не възразяват.
- Аха...
- Знаете ли къде е електрическото табло?
- Елате. В кухнята е...
Той отвори шкафа, където беше монтирано таблото, и се засмя снизходително.
- Нищо сериозно. Прекъсвачът е изскочил....
Той го включи и светлините грейнаха, хладилникът забръмча отново и от хола долетя музика. Ирис изръкопляска.
- Невероятен сте.
- Не беше никак трудно...
- Как щях да се оправя без вас... Жените не сме създадени да живеем сами. Аз поне не съм, не съм в състояние да се справя и с най-дребните неуредици. С по-големите също, да си призная!
- Имате право. В днешно време пренебрегват разпределението на ролите. Жените се държат като мъже и затова мъжете стават безотговорни. Аз съм „за“ ролята на ра1ег ГашШаз, който отговаря за всичко.
- Напълно споделям вашето виждане. Да ви предложа нещо за пиене? Уиски или чай от свежи билки? Сутринта на пазара взех прясна мента...
Ирис разгъна букетче мента, загънато във фолио, и му го поднесе да се наслади на аромата. Не е лоша идея да запаря чай. Докато стане, ще си поговорим. Той ще се отпусне и все ще открия пролука да се вмъкна, да се понаместя.