Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

— Каква ще бъде издръжката?

— Няма да е малка.

— Колко?

Той с мъка се съсредоточи.

— Да кажем, петнадесет хиляди годишно? Като няма да имаш грижа за Трикси.

Мелинда взе да пресмята наум. За Вик тия петнадесет хиляди означаваха, че няма да може да издава толкова книги, колкото сега, че ще трябва да освободи Стивън или поне да намали заплатата му, с което той сигурно щеше да се съгласи. Заради един каприз на Мелинда щеше да се наложи семейството на Стивън да живее притеснено.

— Става — рече тя накрая.

— Пък и Камерън не е опрял до просешка тояга.

— Той е един чудесен, истински мъж — защити го Мелинда, като че ли Вик го беше унизил с думите си. — Е, мисля, че се разбрахме. В понеделник ще направя необходимото. — Тя кимна в знак, че разговорът е приключен, и влезе в стаята си.

След няколко минути Брайън се върна и двамата отидоха в стаята на Вик, за да продължат с подбора на шестдесет от общо сто и двадесетте стихотворения в ръкописа. Брайън ги беше разделил на три — любими, по-малко любими и накрая останалите. Повечето бяха метафизико-етически размисли за природата, което им придаваше нещо от атмосферата на одите на Хораций — макар че Брайън, донякъде извинително, беше казал, че Хораций никога не го е вълнувал и едва сега си спомня и едно от неговите стихотворения. Предпочитал Катул. Имаше и няколко пламенни любовни стихотворения, възторжено-платонически, но с изящен слог като стихотворенията на Дън27. Стихотворенията за Ню Йорк не бяха толкова убедителни, но Вик настоя да включат едно-две от тях за разнообразие. Брайън беше твърде сговорчив, в някакво възторжено разположение на духа и на няколко пъти Вик имаше чувството, че изобщо не го слуша. Но когато му предложи обложка в ръждивокафяво, Брайън изведнъж дойде на себе си и възрази. Настоя за светлосиньо в точно определен нюанс и за да му покаже цвета, извади парченце черупка от птиче яйце, което намерил сутринта. Изключително много държал на цветовете. Вик внимателно прибра черупката в чекмеджето на бюрото си. После му описа как си представя оформлението на страниците под някои стихотворения — орнаментирани с птиче перо, стрък трева, паяжина, копринен пашкул. Брайън разгорещено изрази одобрението си. Вик беше пробвал да извади отпечатъци на офсет и се бяха получили чудесни резултати.