Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Завари Трикси сама вкъщи. Боксерчето доприпка при него за поздрав и заподскача и се запровира между краката му също като скоклива пъстърва.
— Майка ти беше ли си вкъщи, като се прибра? — попита Вик.
— Тцъ. Сигурно е излязла с Тони — отвърна Трикси, без да вдига поглед от забавната страница на вечерния вестник.
Вик си наля уиски. Като отиваше към фотьойла, забеляза на масичката до него нова синьо-бяла кутия тютюн „Нелсън“. Сигурно днес се е получил и Мелинда го е разопаковала и го е сложила тук. Сигурно го е поръчала преди две седмици — в някой от дните, които е прекарала с Тони.
20
Брайън Райдър пристигна с влака следващата събота. Беше хубав, пращящ от сила младеж, пъргав и снажен като млад Тарзан. Първото му желание беше да обиколи града, макар че с Вик още не бяха успели и дума да разменят за стиховете му. Върна се след близо два часа с мокра коса и сияещо лице. Намерил езерото. Температурата на водата била 40°26. При това до езерото имаше повече от дванадесет километра. Вик го запита как е могъл толкова бързо да ги мине.
— О, взех го на бегом дотам — отвърна Брайън. — Обичам да тичам. А на връщане ме докара един ваш познат.
— Така ли? Кой?
— Питърсън се казва.
— А, да.
— Той има много високо мнение за вас.
Вик не отвърна.
Мелинда седеше на дивана в хола и лепеше снимки в албума си. Не беше казала една дума на Брайън, след като Вик ги запозна, но не откъсваше от него пълни с неприкрито любопитство очи — също като Трикси, когато майка й отново доведеше някой мъж вкъщи. А Брайън я гледаше прямо и открито, сякаш очакваше от нея да подпомогне някак разговора или поне да прояви малко дружелюбност, преди двамата с Вик да се заемат с работата си, но тя упорито мълчеше и не се усмихна дори когато Брайън улови погледа й.
— Да отидем да поговорим в моята стая? — предложи Вик. — Там държа ръкописа ви.
Мелинда доведе Камерън на вечеря.
— Щях да водя жена ти на ресторант, Вик, но тя настоя да си се прибере при тебе — рече Камерън през кикот.
Вик не намери думи да отвърне на тая невероятна простащина. Брайън също я чу. И от този момент нататък цяла вечер не прави почти нищо друго, освен да наблюдава Камерън и Мелинда със сериозна, догаждаща се физиономия. А те разиграха цяло представление. Камерън непрекъснато сновеше между кухнята и хола, за да помага на Мелинда да нареди масата, все едно, че си беше вкъщи. Говореха си какво са правили следобед, обсъждаха разни строителни материали, коментираха цената на цимента. Вик се опита да заприказва Брайън за поезия, но да се надвика Камерън, беше невъзможно. Вик не преставаше да се усмихва, за да прикрива от Брайън яда си. Но не беше сигурен дали му се удава. Брайън беше много наблюдателен младеж.
— Доколкото разбирам от Мелинда — рече след вечеря Камерън, — вие двамата се каните да си побъбрите, тъй че си казах дали пък да не заведа Мелинда малко на танци в „Бармейд“.
— Много мило — любезно отвърна Вик. — Там май имаха наливна бира, нали?
— Как да нямат! — Камерън потупа солидното си, добре охранено шкембе. На цялото му ядене и пиене пак не беше дебел. Тялото му беше яко и с къси бедра като на горила.
Брайън одобрително изгледа Мелинда от глава до пети, когато се върна от стаята си на високи отворени лачени обувки, облякла върху роклята къс яркочервен жакет. Беше положила повече грижи за грима си от друг път, русата й коса беше старателно сресана.
26
По Фаренхайт; около 14°С. — Б.пр.