Кралят
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #12
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570980
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят». Краткое содержание книги:
– Да – отвърна Бет. – Абсолютно.
– Суууупер. – Ласитър прелисти още няколко страници. – Окей, пръстени? Имаме ли пръстени, хора?
– Сложи пръстена ми на палеца ѝ. – Рот свали огромния черен диамант, който някога бе украсявал ръката на баща му. – Ето.
– А той може да използва моя – обади се Бет. – Той е на майка му.
– Ооо, ама че сладко. – Ласитър взе пръстена на Рот. – Окей, да го направим. Благославям тези пръстени. Бет, вземи си твоя и го постави на който пръст стане. Или просто до половината… готово. Така, сега повтаряйте след мен. О, мамка му! Май първо трябваше да го направя с Рот.
– Не. – Бет отново се засмя. – Всъщност така е съвършено.
– Съвършено – съгласи се Рот.
Беше толкова… правилно. Естествено и истинско… и липсата на официалност пасваше страхотно, особено като се имаше предвид нелепата ценностна система на аристокрацията.
По дяволите, Ласитър беше същинска противоотрова от плът и кръв на всичко онова.
– Окей, Бет, повтаряй след мен: „Аз, Бет, страхотна мадама…“.
Бет се изкиска.
– Аз, Бет…
– Къде остана това със страхотната мадама? Какво? Хайде де, имам лиценз от интернет. Знам какво правя.
Рот кимна на своята лийлан.
– Има право. Ти наистина си страхотна. Смятам, че трябва да го чуем.
– Искам да чуя едно амин! – провикна се Ласитър.
– Амммммммин! – отекна из цялото имение.
– Добре, добре, добре – предаде се Бет. – Аз, Бет, страхотна мадама…
– …вземам този идиот, Рот…
– …вземам този идиот, Рот…
– …за свой съпруг, да го обичам и бъда с него от този ден нататък…
– …за свой съпруг, да го обичам и бъда с него от този ден нататък…
– …в добро и лошо, в бедност и богатство…
И изведнъж това вече не беше шега. Колкото по-напред отиваше Бет, толкова по-сериозен ставаше Ласитър и толкова повече тя трепереше, сякаш думите, които изричаше, имаха огромна стойност и значение.
Това бе нейната традиция, осъзна Бет, докато продължаваше с дрезгав глас:
– …в болест и здраве…
– …за да го обичам и да се грижа за него, докато смъртта ни раздели. Това е тържественият ми обет.
– …за да го обичам и да се грижа за него, докато смъртта ни раздели. Това е тържественият ми обет.
Ласитър отгърна нова страница.
– Приеми този пръстен като символ на моя обет и с всичко, което съм, и всичко, което притежавам, те почитам в името на Отца и Сина, и Светия дух.
Докато Бет повтаряше думите и слагаше рубинения пръстен на кутрето му, Рот трябваше да стисне зъби, за да овладее емоциите си.
– А сега, господарю – продължи Ласитър, – повтаряй след мен…
* * *
Бет не бе от онези момичета, които си мечтаят за сватбения си ден. Които го разиграват с куклите си Барби. Които, щом станат на двайсетина години, редовно си купуват сватбени списания.
Ала беше сигурна, че дори да бе една от тях, никоя от фантазиите ѝ не би приличала на случващото се – заобиколена от вампири, вероятно бременна, венчавана от паднал ангел, облечен като Елвис Пресли и правещ истинско мазало от церемонията.
И все пак, когато вдигна очи към мъжа, който всеки миг щеше да стане неин съпруг, не бе в състояние да си представи нещо, които би ѝ харесало повече. Но разбира се, когато стоиш до правилния мъж, никое от нещата, за които говорят по телевизията, никакви дизайнерски рокли, никакви водопади от шампанско, никакъв диджей, никакви схеми за настаняване и малки подаръчета за гостите нямаха значение.
– Аз, Рот, вземам теб, Бет – започна Ласитър.
– Сам ще го кажа – разнесе се гръмкият глас на съпруга ѝ. – Аз, Рот, вземам теб, Бет, за моя възлюбена съпруга, да те обичам и да бъда с теб от този ден нататък, в добро и лошо, в бедност и богатство, в болест и здраве, за да те обичам и да се грижа за теб, докато смъртта ни раздели. Това е тържественият ми обет.
Очите на Бет се замъглиха.
Докато тя подсмърчаше и се усмихваше едновременно, Рот сложи гигантския кралски пръстен на върха на палеца ѝ и с тържествена искреност заяви:
– Приеми този пръстен като символ на моя обет и с всичко, което съм, и всичко, което притежавам, те почитам в името на твоя Отец и Син, и Свети дух.
Разнесоха се ръкопляскания, спонтанни и гръмки. И Ласитър трябваше да вика, за да го чуят:
– С властта, дадена ми от Гугъл, ви обявявам за съпруг и съпруга. Можеш да целунеш булката!
Ръкоплясканията още повече се усилиха, когато Рот обви ръце около нея и я наклони назад, така че единственото, което я задържаше да не падне, бе неговата сила.