Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Няма да може да направи магията си, - продължи братът, - а сме на милион километра от населено място.
- В крайна сметка, - каза мрачно Куин.
Ви го погледна право в очите:
- Той ще умре до няколко...
- Ви! – излая Рейдж. – Ела веднага тук!
На пода, съсипаното тяло на Лукас се опитваше да си възвърне нормалния вид, счупените му ръце се огъваха към китките, коленете му се свиваха, гръбнака му се извиваше към покрива на хижата. Куин скочи и падна на колене до главата на брат си.
- Остани с мен, Лукас, бори се...
Сивите очи се втренчиха в Куин, и агонията, пропита в тях, бе разтърсваща. Куин почти не забелязваше Ви, който бързаше да свали ръкавицата от греещата си ръка.
- Куин! – извика братът, сякаш вече бе изрекъл името на Куин няколко пъти.
Той не се откъсна от брат си.
- Какво?
- Това може да го убие, но може и да накара сърцето му да бие нормално. Много рисковано е, но е единственото, което може да направим.
За част от секундата, преди да отговори, почувства съкрушителното желание брат му да преодолее това някак си, все едно как. Въпреки че почти не го познаваше и бе недоволствал срещу него с години, а в даден момент дори се бе почувствал победен, когато Лукас се присъедини към Бранителите на честта, Куин осъзна, че щом вече няма друг с неговата кръв, цял живот ще броди без посока по земята. Точно тази празнина го беше принудила да действа, когато Лейла изпадна в периода на нужда. И пак заради чувството за самота той хвана Блей за ръката.
Без значение дали ги обичаш или мразиш, семейството беше като кислорода – нуждаеш се от него, за да живееш.
- Направи го, - повтори той.
- Чакай. – Блей ги прекъсна, свали колана си и го даде на Куин. – За устата му.
Още една причина да обича мъжа. Не че той имаше нужда от още няколко.
Куин намести колана в отворената уста на брат си, задържа го на място и кимна на Ви.
- Остани с мен, Лукас. Хайде, остани с мен…
С крайчеца на окото си той проследи ярката бяла светлина, приближаваща се към гръдния кош на брат му…
Гърдите на Лукас се издигнаха високо и цялото му тяло се разтресе на пода, когато брилянтната светлина премина през тялото му, просмуквайки се в ръцете и краката му, разпростирайки се чак до главата му. Звуците, които издаваше, бяха нечовешки – гърлен стон, който попадна право в гръбначния мозък на Куин.
Когато Куин отдръпна ръката си и светещата длан се вдигна високо, Лукас падна като труп, тялото му отскочи от пода и крайниците му изплющяха. Примигна бързо, сякаш студен вятър брулеше лицето му.
- Докосни го отново, - настоя Куин. Ви не отговори и той се втренчи в него. – Само още веднъж.
- Това е пълна лудост, - измърмори Рейдж.
Ви прецени мъжа за момент. После отново приближи смъртоносната си ръка.
- Само още веднъж – толкова ще получиш, - каза той на Лукас.
- Много си прав, - прекъсна го Рейдж. – Още малко и ще изпържиш кучия му син.
Вторият сеанс беше също толкова гаден – потрошеното тяло се извиваше бясно, а Лукас издаваше ужасяващите звуци, преди да се строполи на земята като торба с кокали. Но най-накрая си пое дълбоко дъх. Силно, могъщо, вдиша така, че гръдния му кош се разшири. Куин имаше усещането, че се моли, и май наистина се молеше, щом започна да повтаря монотонно:
- Хайде, хайде, хайде…
Премазаната ръка, онази с пръстена, се протегна и сграбчи тениската на Куин. Придърпа го едва-едва, ала Куин все пак се наведе.
- Какво, - попита той. – Говори бавно…
Ръката се премести на якето му.
- Говори ми.
Ръката на брат му стисна един от кинжалите.
- Убий… ме…
Куин се ококори. Гласът на Лукас звучеше много по-различно от преди – като пресипнал шепот.
- Убий… ме… братко… мой….
Глава 62
- Държиш ли се? – попита Блей.
Застанал на верандата на хижата, Куин вдиша дълбоко и забеляза тънката струйка дим. Блей пушеше отново и колкото и да мразеше този факт, Куин не можеше да го вини. Господи, ако някога попаднеше в такава ситуация, сигурно и той щеше да забие няколко пирона в ковчега.
Извърна поглед. Блей го изучаваше с поглед търпеливо, очевидно готов да изчака отговор на въпроса си, дори и да отнемеше цялата нощ.