Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Но тъй като подобна крачка означаваше, че той трябва да напусне собственото си жилище в дома на мисис Макстинджър, а капитанът знаеше, че въпросната бойка жена не ще пожелае дори и да чуе за такова предателство спрямо тях от негова страна, той стигна до отчаяното намерение да избяга.
— Слушай какво, момчето ми — обърна се капитанът към Роб, след като трезво обмисли забележителния си план, — утре няма да се явя на този рейд до късно през нощта… навярно ще дойда чак след полунощ. Но ти бъди нащрек, докато ме чуеш да чукам, и веднага щом ме чуеш, изтичай и отвори вратата.
— Слушам, капитане — отвърна Роб.
— Ти ще продължаваш да се числиш на служба тук — снизходително продължи капитанът — и не отричам, че можеш дори да получиш и повишение, ако ние двамата с теб се спогодим. Но щом чуеш да чукам утре през нощта, по което и време да е, веднага тичай и бързо отваряй вратата.
— Непременно ще го сторя — отвърна Роб.
— Защото, нали разбираш — отново поде капитанът, като се върна, за да му поясни нареждането си, — може да има и преследване, знае ли човек, и, току-виж, ме хванат, докато чакам, ако ти не ми отвориш бързо вратата.
Роб повторно увери капитана, че щял да стои буден и да действува незабавно и след това свое благоразумно разпореждане капитанът се отправи за последен път към своята квартира в дома на мисис Макстинджър.
Съзнанието на капитана, че за последен път се намира тук и че прикрива изпод синята си жилетка едно жестоко намерение, го преизпълваше с такъв смъртен ужас от мисис Макстинджър, че само като дочуеше стъпките на въпросната дама по стълбите през този ден, той почваше да трепери. На всичко отгоре се случи, че мисис Макстинджър беше в прекрасно разположение на духа — блага и кротка като агънце — и капитан Кътъл изпита големи угризения на съвестта, когато тя влезе и го попита дали да не му приготви нещо за ядене.
— Вкусничък пудинг с бъбречета, капитан Кътъл — предложи хазайката му, — или пък агнешки дреболийки. Не се грижете за моя труд.
— Не, благодаря ви, мадам — отговори капитанът.
— Тогава печено пиле — продължи мисис Макстинджър — с малко плънка и яйчен сос. Хайде, капитан Кътъл! Направете си едно малко угощение!
— Не, благодаря ви, мадам — много смирено отвърна капитанът.
— Мисля, че сте неразположен и имате нужда да се подкрепите — отбеляза мисис Макстинджър. — Защо не се почерпите за разнообразие с бутилка шери?
— Добре, мадам — съгласи се капитанът, — ако бъдете така любезна и вие да изпиете една-две чашки, мисля, че няма да откажа на това. Ще ви бъда безкрайно признателен, ма’ам — заговори капитанът, разкъсван от угризения на съвестта, — ако приемете наема ми за следващите три месеца.
— А защо, капитан Кътъл? — рязко го попита мисис Макстинджър, както бе очаквал капитанът.
Капитанът се изплаши до смърт.
— Ако приемете, ма’ам — покорно отговори той, — ще ми направите голяма услуга. Не умея да пестя пари. Те направо изтичат между пръстите ми. Много ще съм благодарен, ако се съгласите.
— Добре, капитан Кътъл — отвърна нищо неподозиращата Макстинджър и потри ръце, — както желаете. При такова семейство аз не бих могла да откажа, както и не бих могла да прося.
— Бихте ли били така любезна, ма’ам — каза капитанът, като свали от най-горната полица на бюфета желязната кутия за чай, където държеше наличните си пари, — да дадете на всяко дете по осемнадесет пени от мен? Ако нямате нищо против, ма’ам, съобщете на децата да се качат всичките горе. Много ще се радвам да ги видя.
Сякаш множество ножове се забиха в сърцето на капитана, когато се явиха накуп невинните дечица от семейство Макстинджър и започнаха да го измъчват с безграничното си доверие, което той толкова малко заслужаваше. Капитанът не смееше да погледне в очите своя любимец, Александър Макстинджър. А като слушаше гласа на Джулиана Макстинджър, която сякаш бе откъснала главата на майка си, го побиваха тръпки от страх.
Въпреки това капитан Кътъл успя горе-долу да прикрие смущението си и в продължение на един-два часа бе подложен на грубо и сурово изтезание от страна на невръстните членове на семейство Макстинджър, които в детските си лудории нанесоха също и известни щети на твърдо колосаната му шапка, сядайки в нея по двама наведнъж като в гнездо и ритайки отвътре с обувки по дъното й. Накрая капитанът с печал ги отпрати и се сбогува с тези херувимчета, обзет от мъчителни угризения и скръб, подобно осъден на смърт човек.