Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Ходи ли отново на езерото в Хампстед?
— Не… Избягвам ледената вода. В Лондон е ужасен студ.
— Би трябвало да отидеш.
— Ще дойдеш ли за откриването?
— Струва ми се, че няма да мога!
Шърли възкликна, смаяна:
— Жозефин, това ти ли си наистина?
— Да.
— Не желаеш да оставиш заниманията си и отказваш да дотичаш и да уважиш коленопреклонно Ортанс?
— Вече държа здраво идеята за книгата, Шърли. Не университетска студия, а роман, вдъхновен от истинския живот. Любовно приятелство между френски юноша и американска кинозвезда… Спомняш ли си за черната тетрадка, на която се натъкнах в боклукчийската кофа и за която ти разказах? Нещата започват лека-полека да се наместват. Историята бавно се оформя в главата ми. Не бива да се разсейвам.
— Виж ти… Някой ми е сменил приятелката! Серюрие ли е оказал това благотворно влияние?
Жозефин притеснено се засмя.
— Не. Това е мое лично решение. Мислиш ли, че Ортанс ще го приеме зле?
— Защото на всичко отгоре нищо не си й казала?
— Не смея, буквално съм ужасена.
— Разбирам те… Малката принцеса ще бъде силно разгневена!
— Страхувам се, да не си помисли, че вече не я обичам.
— А, колкото до това! В това отношение няма за какво да се опасяваш, от мен да го знаеш!
— Тогава как да постъпя?
— Вземаш телефона и й се обаждаш… Не беше ли ти, многознайката, която онзи ден ми обясняваше, че „ако не е сега, няма да е никога“?… Мисъл от нашия философ Ифижени? Затова, по-живо, грабвай телефона и… Сега!
— Права си.
Само дето силите й не стигаха. Ще ми заяви, че съм лоша майка, майка егоистка, безсърдечна, ще я нараня и това няма да го преживея. Толкова я обичам, просто в този момент… Страх ме е да не изпусна идеята.
Тъкмо се готвеше да набере номера и телефонът звънна.
— Мамо?
— Да, миличка…
— Добре ли си? Звучиш много вяло.
Жозефин се прокашля и отговори: да, да, добре съм, тук всичко е наред.
— В колко часа пристигаш утре? В магазина ли се уговаряме да се срещнем?
— Ами…
— А Зое? Написа ли й извинителна бележка за училище? Какво писа? Че е болна от заушка? Че баба е умряла?
— Нищо не съм писала.
— В колко пристигате? Ще отседнете у Шърли, предполагам.
— Ортанс, скъпа моя, знаеш колко те обичам, какво означаваш за мен…
— О, мамо, моля те, няма нужда от излишно разкрасяване! Мина полунощ и съм смъртно уморена, очите ми се затварят… Естествено, знам, че ме обичаш, че ме носиш в сърцето си и т.н, и т.н, дрън-дрън!
— Сигурна ли си?
— Повече от сигурна! Ти ме давиш в любовта си!
Жозефин отбеляза, че думите на дъщеря й не звучат особено любезно, и това я насърчи да се освободи от излишни скрупули.
— Няма да дойда. И Зое също.
— Аха.
Настана продължителна пауза.
— Болни ли сте?
— Не.
— Значи, не си болна и въпреки това няма да дойдеш? Крак ли счупи, или и двата?
— Не. Ортанс, скъпа моя…
— Изплюй камъчето! Карай направо, майната му!
Смаяна от ожесточения тон на репликата, Жозефин инстинктивно отдръпна слушалката от ухото си и успя да каже:
— Няма да дойда, защото смятам, че най-накрая съм по следите на идеята за романа, тя се оформя в ума ми, все още не се е избистрила съвсем, но е на път и ако точно сега замина, има опасност да изчезне безвъзвратно.
— Е, това вече е нещо страхотно! Толкова се радвам за теб! Защо не ми го каза направо, без да увърташ?
— Страхувах се от реакцията ти…
— Ти луда ли си? Сякаш не мога да разбера. Ако знаеш колко се бъхтих… Пръстите ми са разкървавени, коленете издрани, очите кървясали, сън не ме хваща, едва се държа на крака, но се чувствам прекрасно!
— Убедена съм, скъпа моя — отвърна Жозефин, въздишайки облекчено.
— И ако ти бе хрумнало случайно да дойдеш да ме видиш, докато бях затънала в работа, нямаш си представа как щях да те посрещна, с метлата!
Жозефин се разсмя с отпуснато сърце.
— Любимата ми дъщеричка, толкова силна, толкова блестяща…
— Окей, мамо, стоп! Никълъс припира, обаждам ти се от неговия телефон, направо е жълт-зелен! Утре вечер се сетете за мен.
— А витрините, които ти аранжира, докога ще останат?