Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Заобиколете отзад до конюшните — казва той. — Ще се погрижат да получите храна и ейл. Денят е студен. Влезте вътре и се стоплете. Този дом е предан на кралицата; но няма нужда да казвате на никого откъде идвате.
Мъжете отдават чест в знак на благодарност, и Ричард влиза във входната зала, като разчупва печата.
— „Поздрави, обичан мой…“ — започва да чете той, а после млъква рязко. — Това е писмо по образец, вероятно е разпратила стотици. Това е призив.
— На оръжие? — Усещам вкуса на собствения си страх.
— За мен и Антъни. Трябва да отидем в Йорк, тя събира войска там.
— Ще отидеш ли?
Почти ми се иска да откаже.
— Трябва. Това може да е последният шанс за нея. — Той изчита писмото и изсвирва продължително и ниско. — Мили Боже! Нейните войници са пленили Йоркския херцог и са го убили. — Вдига поглед към мен и стисва писмото в юмрук. — Боже мой! Кой би го помислил? Протекторът — мъртъв! Тя е спечелила!
— Как? — Не мога да повярвам в този внезапен скок към победата. — Какво искаш да кажеш?
— Само пише, че той напуснал замъка си; това трябва да е бил замъкът Сандал — защо изобщо би го сторил? Това място може да се удържи цял месец! И че са го убили. Мили Боже, не мога да повярвам. Жакета, това е краят на войната с Йорк. Това е краят на фамилията Йорк. Ричард Йоркски — мъртъв! И синът му редом с него!
Ахвам, сякаш тази смърт е загуба и за мен.
— Не и младият Едуард! Не и Едуард Марч!
— Не, другият му син, Едмънд. Едуард Марч е някъде в Уелс, но не може да направи нищо сега, когато баща му е мъртъв. С тях е свършено. Династията Йорк е победена. — Той обръща писмото. — О, виж, написала е бележка в края на писмото. Пише: „Скъпи сър Ричард, елате веднага, приливът се обръща в моя полза. Коронясахме Ричард Йоркски с книжна корона и побихме главата му на кол на Микългейт, главната порта на крепостните стени. Скоро ще сложим там и главата на Уорик, и всичко отново ще бъде, както трябва.“ — Слага писмото в ръката ми. — Това променя всичко. Би ли го повярвала? Нашата кралица победи, нашият крал е върнат на власт.
— Ричард Йоркски е мъртъв?
Прочитам писмото сама.
— Сега тя ще може да победи Уорик — казва той. — Без съюза с Йорк той е загубен. Изгуби съюзника си, който беше регент и лорд-протектор, за тях всичко свърши. Точно сега не разполагат с претендент за престола. Никой не би приел Уорик като лорд-протектор, той изобщо не е включен в линията на престолонаследието. Отново кралят е единственият човек, който може да бъде владетел. С претенциите на династията Йорк е свършено, остава само династията Ланкастър. Те допуснаха грешка, която им струваше всичко. — Той подсвирва и взема отново писмото. — Ето как се завъртя отново колелото на съдбата: те са захвърлени надолу, към нищото.
Отивам до него и поглеждам над рамото му към познатия разкривен почерк на кралицата върху писмото, което е продиктувала на писаря. В един ъгъл е написала: „Жакета, ела при мен веднага.“
— Кога тръгваме? — питам. Срамувам се от собствената си неохота, с която чувам този призив на оръжие.
— Ще трябва да тръгнем сега — казва той.
Поемаме по големия северен път към Йорк, сигурни, че армията на кралицата ще е потеглила към Лондон, и че ще срещнем войниците по пътя. На всяко спиране през студените дни, през всяка нощ, прекарана в ханове или абатства, или в дома на някой заможен земевладелец, чуваме как хората говорят за армията на кралицата, сякаш е нахлуваща войска от чужденци, сякаш е източник на ужас. Казват, че тя водела войници от Шотландия и че те вървели боси по каменистите пътища, с голи гърди дори в най-лошото време. Не се страхували от нищо, ядели месото си сурово, нахвърляли се върху говедата в пасбищата и късали месо от хълбоците им с голи ръце. Тя няма пари да им плати и им е обещала, че могат да вземат всичко, което могат да носят, ако я отведат до Лондон и изтръгнат сърцето на граф Уорик.
Говори се, че е предала страната на краля на Франция като отплата за подкрепата му. Той ще потегли с флота си нагоре по Темза и ще опустоши Лондон, ще завладее всички пристанища на южното крайбрежие. Тя вече му е преотстъпила Кале, продала е Бърик и Карлайл на кралицата на шотландците. Нюкасъл ще бъде новата гранична линия, северът е изгубен за нас завинаги, и Сесили Невил, вдовицата на Йорк, ще бъде шотландска селянка.
Безсмислено е да се опитвам да оспорвам тази смесица от ужас и истина. Кралицата, жена в доспехи, начело на собствената си армия, със син, заченат от един спящ съпруг, жена, която си служи с алхимия, и може би — с черни изкуства, френска принцеса в съюз с нашите врагове, се е превърнала в напълно ужасяващо създание за народа на своята страна. С шотландците зад нея тя се е превърнала в зимна кралица, която излиза като вълк от тъмнината на севера.