Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Той се усмихна и пъхна ръката й под своята.
— Отсега нататък, г-жо Макколи, ще посетиш и ще видиш места, за които не си и мечтала. Искам да се радваш на живота и да имаш всичко, което си пожелаеш.
Тя се загледа в него. Къде остана силната и груба жена, която ругаеше и стреляше не по-зле от всеки мъж? Къде отиде онази твърда дребна жена, която яздеше по пасищата на Чаринга със стадото и успя да запази фермата през тежките години на войната? Тази жена изчезна, на нейно място се появи едно женствено и нежно същество, и всичко това — благодарение на този мъж, който й показа каква може да бъде любовта.
Тя въздъхна от щастие. Животът започваше да придобива ново значение за нея и тя бе решена да се наслади на всяка една щастлива минута от него.
Малкият самолет се приземи в Мелбърн. Там вечеряха набързо, после Фин грабна куфарите и ги изнесе навън, за да хванат такси.
— Няма да останем тук, Моли, но ти обещавам, че до утре сутринта ще сме започнали медения месец.
— Достатъчно, Фин Макколи — заяви тя, като се мъчеше да изглежда сериозна. — Никъде не тръгвам, преди да си ми обяснил точно къде отиваме.
Той затвори вратата на таксито и размаха пред нея билетите.
— Отиваме в Таси — обяви той и се усмихна широко.
Матилда онемя от изненада, притисна се в него, а той я прегърна и я целуна по косата.
— Ти ми позволи да надникна в миналото ти, сега е мой ред. Искам да ти покажа колко е красива Тасмания.
Пристанището на Мелбърн кипеше от живот. Таксито си проправи път покрай натрупаните контейнери с товари и тежките машини. „Тасманийска принцеса“ леко се поклащаше на пристана. Фин я хвана за лакътя и я поведе по пътеката за пътниците. Матилда погледна нагоре със страхопочитание. Корабът бе боядисан в синьо и бяло, на огромния му комин беше изрисуван австралийският флаг, а множеството пасажери шумяха и се движеха насам-натам по палубите.
— Запазил съм една от най-големите кабини — прошепна Фин, докато вървяха по тесните коридори след един от моряците. — Надявам се, че ще ти хареса.
Морякът отключи каютата и внесе вътре куфарите, после прибра бакшиша си, усмихна се и козирува. Матилда чакаше пред вратата. Фин я понесе във въздуха.
— Това може и да не е прагът на Уилга или Чаринга, но ще бъде нашият дом за следващите дванайсет часа.
Тя го прегърна през врата и се сгуши в него, смутена от многозначителните погледи на останалите пътници. Чувстваше се притеснена и възбудена и усещаше, че се изчервява — но в прегръдките му беше в безопасност и бе сигурна, че постъпката й е правилна.
Фин я внесе в каютата и затвори с крак вратата. После я притисна към себе си, сърцата им туптяха в един и същ отсечен ритъм. Когато се наведе към нея, цветът на очите му изглеждаше по-тъмен, а устните му бяха меки, но настоятелни.
Матилда се прилепи до него, хем изплашена от предстоящото, хем нетърпелива, и когато той я пусна бавно на земята, през нея премина болезнена тръпка на разочарование.
— Ще те оставя да се освежиш — каза нежно той. — Барът е наблизо и няма да се бавя.
Тя искаше той да остане, искаше да му каже, че не я е грижа за традицията на първата брачна нощ — но се разколеба, обзета от внезапен пристъп на съмнение. Когато вратата щракна, тя остана загледана в нея. Споменът за Марвин се върна с пълна сила в тази пълна с цветя стая. Почти усещаше грубите му ръце по тялото си и чуваше учестеното му дишане.
Тя потреперя и обви ръце около себе си, за да се предпази от присъствието му. Ами ако сексът с Фин върнеше отново преживения ужас? Какво щеше да стане, ако не можеше да му достави удоволствие и откриеше, де не може да му даде това, което той искаше?
— О, Фин — заплака тя, закрила лицето си с ръце, — какво направих?
— Моли? — повика я той с тих глас и я прегърна. — Не трябваше да те оставям сама. Извинявай.
Тя не бе усетила кога се е върнал. Погледна го през сълзи, но той само сложи пръст на устните й.
— Шшт, милата ми, знам и разбирам. — Той я целуна леко и нежно, а когато ръцете й се обвиха около шията му, целувката стана по-страстна.
Присъствието на Марвин се стопи, когато нежните ръце на Фин повдигнаха главата й и помилваха врата й. Сега разбираше как се чувстваха жребците, когато той ги галеше. Как изобщо би могла да сравнява тези упоителни ласки с претърпяното насилие?