Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Фин я целуна по шията, после продължи към трапчинката в основата й, като езикът му оставяше огнени следи по пътя си. Ръцете му галеха тялото й и възбуждаха лавинообразна вълна от силно желание, която сякаш нямаше връхна точка и беше извън нейния контрол — и когато роклята падна в краката й на копринена купчинка, тя изви гърба си и се отдаде на огъня, който ръцете му разпалваха по кожата й.
Тялото му бе стегнато, с чисти и ясно очертани линии, които се плъзгаха под пръстите й и създаваха усещане за изключителна мекота. Тя вкуси солта от кожата му, вдиша естествената мъжествена миризма на тялото му и зарови пръсти в меките косми по гърдите му.
Тъмната му коса покри гърдите й, докато я целуваше по корема и галеше бедрата й. Тя извика, когато езикът му опари вътрешната страна на бедрата й.
Външният свят престана да съществува и тя се остави да бъде понесена от вихъра на тези нови усещания. Умираше от желание да го почувства и той да я почувства. Той се плъзна над тялото й и бавно проникна в нея; Матилда обви краката си около кръста му, притегли го към себе си и двамата се разтопиха в една преливаща от радост взаимност. Плът до плът, потта им се смеси, дъхът им се сля и те се отдадоха на приливите и отливите, докато последната вълна не ги заля.
Матилда лежеше на рамото му, премаляла и доволна като котка, която се припича на слънце. Ръката му се спусна надолу по гърба й и проследи извивката на талията й и хълмчето на ханша. Дори сега, след отмалата от преживяното, ръцете му продължаваха да я възбуждат.
— Обичам те, г-жо Макколи — прошепна той.
Първото впечатление на Матилда от Тасмания я порази. Досега не бе обръщала внимание на тази част от Австралия. След пристигането на Фин в Уилга тя бе погледнала на картата къде е Тасмания, но сега от палубата видя, че мъничката точица на картата не можеше да побере планинската верига, която се простираше на хоризонта.
Девънпорт се състоеше от тихо пристанище и град, който се гушеше между Мърси Ривър и Бас Стрейт. Черни скали и жълт пясък ограждаха бреговете, където дървета с буйни листа хвърляха сянка върху зелени туфи трева, а в долините и по хълмовете стърчаха малки дървени къщички.
Всичко бе ярко обагрено — прелестните цветя, дъсчените покриви и тучните поляни. Матилда би останала тук с удоволствие, но Фин имаше собствена програма, а и тя също нямаше търпение да види мястото, където е израснал, затова наеха кола и се отправиха на юг.
Миндър се намираше сякаш накрая на света и й напомни за дома. Разстоянията между фермите обаче, бяха много по-малки, тревата — малко по-зелена, а цветовете по-нежни. Липсваха й единствено ятата птици, дразнещите викове на дребните папагали с дълги опашки и на розово-сивите папагали; смехът на папагалите кукабура.
Фин й посочи една малка дървена къщичка, която се издигаше върху нисък хълм и бе заобиколена от обрасли с трева поля. Изглеждаше твърде малка за голямото семейство, което я обитаваше, и тя се зачуди защо не са я разширили.
— Вероятно нямат пари — обясни Фин. — Повечето от собствениците на имоти в Таси притежават земя, но не и пари. Те нямат представа за стойността на наследството си, защото се интересуват единствено от земята.
Той се усмихна.
— Също като техните братя по съдба в Нов Южен Уелс.
— Не всички — отвърна тя с престорена строгост. — Знам точно какво притежавам и нямам намерение да стигам отново до просешка тояга.
Той се разсмя и я прегърна.
— Хайде. Ела, да ти покажа училището, където съм учил.
Те разгледаха къщата, в която се помещаваше единствената стая на училището, и всички тайни детски скривалища. След това пропътуваха трийсетина километра до градчето, където той й показа киното, сладоледената сладкарница и дългото скалисто заливче, в чиито ледени води бе плувал като малък.
Някои области от Тасмания бяха съвсем различни от пустошта и Матилда понякога забравяше, че това е една и съща страна. Тревата тук бе сочна и предимно зелена. Отвсякъде се извисяваха планини, езерата бяха огромни и се простираха величествено в долините. По дърветата зрееха хрупкави червени ябълки и меки плодове; полета с лавандула и макове се поклащаха под топлия вятър.
Скалисти зъбери бдяха над югоизточния бряг, стръмни скали хвърляха сянка върху просторните плажове, толкова бели, че чак заслепяваха очите им. Водопади се спускаха от голяма височина към долините, покрити с тропическа растителност. Уединените заливи, пълни с жужащи насекоми, сънливо отпуснати в горещината, бяха идеално място за влюбени, където можеха да поплуват и да полежат под слънчевите лъчи. Около тях, докъдето поглед стига, имаше евкалиптови и борови гори. Любопитният тасманийски дявол, птицечовката и вомбатът бяха срамежливи създания и можеха да се видят само, ако наблюдателят проявеше безкрайно търпение и знаеше накъде да гледа.