Последният валс на Матилда

Органът засвири тържествено и Матилда изведнъж съжали, че не бе помолила някой от мъжете да я заведе до олтара. Сега обаче бе твърде късно. От толкова години се оправяше сама, какво бяха няколко крачки, щом щяха да я отведат към щастливото й бъдеще?

Тя стисна здраво букета, пое си дълбоко дъх и тръгна към Фин.

Ритуалът протече сред мирис на тамян и аромат на цветя, пропит от плътния баритон и хипнотичните очи на Фин. Накрая халката бе сложена на пръста й и съпругът й погледна към нея с такава гордост, че й се прииска да заплаче от радост.

Фин беше уредил тържеството да се състои в хотела. Когато излязоха от църквата, Матилда се стъписа от огромната тълпа зяпачи.

— Не им обръщай внимание — прошепна Фин и мушна ръката й под своята, — те не са виждали досега такава красавица.

Тя обходи с поглед любопитните физиономии, лукавите усмивки, потайното шушукане — и разбра, че причината, която ги е довела, е съвсем различна, но си замълча заради Фин.

Хотелът бе украсен специално за случая с панделки и балони. Масите се огъваха под тежестта на изобилната храна. Имаше дори оркестър. Фин протегна ръка и я поведе към малкия дансинг.

— Ела и танцувай с мен този валс, Матилда — покани я с усмивка той при първите акорди на оркестъра.

Тя се засмя и се отпусна в прегръдките му.

— Завинаги — прошепна.

Два часа по-късно тортата беше разрязана, те бяха преоблечени в дрехи за път и се измъкваха крадешком през задната врата.

— Никой няма да забележи — настоя Фин. — Дадох на съдържателя на кръчмата достатъчно пари, за да сервира бира на тези момчета поне още час-два. Дотогава ние ще сме отпътували.

— А, къде точно отиваме? — засмя се Матилда, докато се качваше на камионетката. — Толкова си потаен.

Той попипа върха на носа си.

— Тайна. — Това беше всичко, което пожела да й каже.

Матилда нямаше претенции къде ще отидат, стига да са заедно. Седна на седалката до него и сложи глава на рамото му. Камионетката пое към Дъбо.

Когато стигнаха до летището, денят вече преваляше, но Фин още не искаше да й каже къде отиват. Помогна й да се качи в малкия самолет и я настани удобно.

— Какво става, Фин? — засмя се притеснено тя. Никога досега не бе виждала отблизо самолет, камо ли да се качи вътре. — Нали не ме отвличаш?

Той я обсипа с целувки.

— Почакай и ще видиш, г-жо Макколи.

Перките на самолета се завъртяха и издадоха виещ звук, машината се разлюля и започна да набира скорост по пистата. Когато се откъснаха от земята, Матилда сграбчи страничните облегалки, но после се отпусна и се загледа с удивление към земята под тях.

— Винаги съм знаела, че е красива, Фин, но никога не съм допускала колко е величествена. Виж планината и горичката до езерото.