Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Човек и елф – довърши Роуан вместо него.
– Двете заедно обхващат трите основни раси на света. Обединяват смъртните и безсмъртните; едната боготвори огъня, другата – мрака. Да продължавам ли? Имам чувството, че всички сме пионки в играта на някого, който я води от дълго време – от цяла вечност.
Роуан му отпрати поглед, от какъвто повечето мъже отстъпваха. Въпреки че се замисли по въпроса.
– Майев чака, Роуан – намеси се Гавриел. – Още от смъртта на Бранън. Чака някой да я отведе до ключовете. Твоята Елин.
Майев не беше споменала Ключалката миналата пролет. Но не беше споменала и пръстена на Мала. Роуан пророни с бавен, смъртоносен глас:
– За Ключалката ли ви е изпратила Майев?
– Не – отвърна Фенрис. – Никога не ни е споменавала за нея. – Той пристъпи от крак на крак и извърна глава към далечен зверски рев. – Ако Майев и Елин решат да воюват една с друга, Роуан, ако се срещнат на бойното поле...
Той опита да не си представя бедствената сеч, абсолютното унищожение.
Дали не трябваше да останат в Севера, да подсилят отбранителните си сили.
– Майев не търпи загуби – пророни Фенрис. – Теб вече те е заменила.
Роуан се извъртя към Гавриел.
– Кой?
Котешките му очи притъмняха.
– Каирн.
Кръвта на Роуан замръзна, изстина повече от магията му.
– Побъркала ли се е?
– Каза ни за повишението му в деня, преди да заминем.
Изпрати ни от двореца ухилен като котарак с канарче в устата.
– Той е садист.
Каирн... На каквито и обучения да го подлагаше, както на бойното поле, така и извън него, не беше успял да пречупи влечението му по жестокостите. Беше го заключвал, бичувал, дисциплинирал всячески; беше опитвал да изтръгне дори капчица състрадание от него... но нищо. Каирн просто беше роден с вкус към чуждото мъчение.
Затова Роуан го изгони от армията си и го стовари в скута на Лоркан. Каирн издържа около месец при него, преди да го изпратят в един самостоятелен легион, командван от генерал, който не принадлежеше към кадъра им и нямаше такова желание. А слуховете за издевателствата на Каирн върху другите войници и невинните хора по пътя му...
Елфите нямаха почти никакви закони срещу убийството. И при всяка среща с Каирн Роуан се замисляше дали да не отърве света от зверщината му. А сега Майев го беше назначила в кадъра, беше му дала почти неограничена власт...
– Готов съм да се обзаложа на всичкото си злато, че ще остави Елин почти да се самоунищожи във войната срещу Ераван... и ще я нападне, когато е най-слаба – замисли се на глас Фенрис.
Майев очевидно не ги беше обрекла на мълчание посредством кръвната клетва... Искаше двамата с Елин да научат за това. Да се впуснат в тревоги и догадки.
Фенрис и Гавриел се спогледаха предпазливо.
– Продължаваме да й служим, Роуан – пророни Пумата. – И мисията ни не се е променила: ще убием Лоркан, когато моментът настъпи.
– Защо изобщо го споменавате? Няма да ви попреча. Нито пък Елин, повярвайте ми.
– Защото – отвърна Фенрис – Майев не екзекутира. Тя наказва... и то бавно. В продължение на години. Но Лоркан го иска мъртъв. Не с единия крак в гроба, нито с прерязано гърло, а необратимо мъртъв.
– Обезглавен и изгорен – поясни мрачно Гавриел.
Роуан въздъхна.
– Защо?
Фенрис хвърли поглед през ръба на стълбището – към Елин, която спеше с блеснали под лунната светлина златисти коси.
– Вие двамата с Лоркан сте най-могъщите елфи в света.
– Забравяш, че Лоркан и Елин не могат да се търпят. Едва ли има някакъв шанс за съюзничество помежду им.
– Казваме само – обясни Фенрис, – че Майев не взима подобни решения без съществено основание. Бъдете готови за всичко. Изпращането на армадата й, каквато и да е тя, е само началото.
Блатните зверове изреваха и на Роуан му се прииска да им изреве в отговор. Ако Елин и Каирн някога се срещнеха, ако Майев имаше и друг замисъл, освен стремежа към ключовете...
Елин се обърна в съня си, смръщена заради шума. Лизандра дремеше до нея в облика си на призрачен леопард и пухкавата й опашка потрепваше. Роуан се отблъсна от стената, повече от готов да отиде при кралицата си. Но хвана и Фенрис да я гледа с напрегнато, изнурено лице. Той прошепна с пречупен глас:
– Убий ме. Ако получа онази заповед, просто ме убий, Роуан, преди да й навредя.
– Ще си мъртъв, преди да я припариш дори.
Не прозвуча като заплаха – просто обещание и чист факт. Фенрис отпусна рамене поуспокоен.