Червени морета под червени небета

— Нападение и кражба под червения флаг, госпожо съдия. Въоръжено пиратство в Пиринчено море на двайсет и първи от настоящия месец фестал тази година.

— Долно, уродливо и достойно за презрение! — провикна се Дракаша. — Запишете в протокола, че направо ще припадна! Кажете ми има ли някой, който да вземе думата в защита на пленниците?

— Никой, госпожо, защото те нямат пукнат грош.

— Аха. Тогава според чии закони те настояват за правото на защита?

— Според ничии, госпожо. Няма власт на земята, която би се застъпила за тях и би им помогнала.

— Жалко и съвсем очаквано. Ала без твърдото ръководство на висшестоящите може би е нормално, че тия плъхове са бягали от благочестието като от заразна болест. Може би има някакъв малък шанс за снизхождение.

— Надали, госпожо.

— Остава една дреболия, която може да свидетелства и действителната им природа. Писарю, можеш ли да ни опишеш природата на техните помощници и съюзници?

— Твърде живо, госпожо съдия. Те по своя воля са се съюзили с началниците и екипажа на „Отровната орхидея“.

— Богове на небесата! — провикна се Дракаша. — „Отровната орхидея“ ли казахте?

— Действително това казах, госпожо.

— Те са виновни! Виновни по всички обвинения! Виновни и в най-малката подробност, виновни до най-крайната възможна степен на човешката вина! — Дракаша дръпна перуката си, запокити я на палубата и започна да скача върху нея.

— Отлична присъда, госпожо!

— Присъдата е определена от съда, свещен по право и непоколебим в решението си: за морски престъпления да бъдат дадени на морето! Дръпнете ги настрани! И дано боговете не бързат да помилват душите им.

С ликуващи крясъци екипажът се юрна от всички посоки и се скупчи около пленниците. Едни забутаха, а други задърпаха Локи към входа на бакборда. Там на палубата, върху едно платно и прикрепена за него по ръбовете, беше просната мрежа. Натикаха бившите Вестоносци върху нея и ги задържаха там, а няколко десетки моряци под командата на Делмастро отидоха при кабестана.

— Подгответе се за изпълнение на присъдата — нареди Дракаша.

— Вдигай! — извика Делмастро.

Между долните части на фокмачтата и гротмачтата бе прикрепена мрежа от въжета и скрипци. Моряците завъртяха кабестана, ръбовете на мрежата се вдигнаха нагоре и Орхидеите, които държаха пленниците, се отдръпнаха. След няколко мига бившите Вестоносци се издигнаха над палубата, натъпкани в мрежата като животни в капан. Локи се вкопчи в грубите върви, за да не се подхлъзне сред масата от преплетени крайници и тела. Блъскаха се и ругаеха — общо взето, съвсем безполезно, а мрежата се прехвърли през парапета и се люшна леко в мрака на петнайсет стъпки над водата.

— Писарю, екзекутирайте пленниците — нареди Дракаша.