Сянката на планината

добър приятел, който ми състрадаваше.

— Добре. Но чакай, я първо стани прав.

— Моля?

— Стани прав, човече.

— За какво?

— Стани прав, ебати!

Той се изправи и ме потегли към себе си.

— Дай ми прегръдка — каза.

— Не, добре съм.

— Именно затова. Хайде, дай ми прегръдка.

— Не, наистина съм добре.

— Мамка му, пич, приятелката ти умря преди седмица! Дай ми прегръдка, йаар!

— Навин…

— Или ще прегърнеш индиеца в мен, или ще се биеш с ирландеца в мен — каза той. —

Нямаш друг изход.

Протягаше ръце. Нямаше друг изход.

Прегърна ме като брат, като брат ми в Австралия, не беше лесно.

— Пусни го да излезе от теб — каза той, когато сълзите ми капнаха на рамото му. —

Пусни го.

Сълзи в градина с обагрена светлина, сълзи по рамото на моя побратим.

— Майната ти, Навин.

— Пусни го.

Наплаках се и го пуснах.

— Олекна ли ти? — попита Навин.

— Майната ти, Навин. И да, олекна ми.

Седнахме и той пак ми разказа малкото, което беше научил. Не добави много към онова, което аз знаех.

— Конканън къде върти далаверата?

— Не знам — отвърна той и се усмихна за първи път. — Той трябва ли ти?

— Искам да поговоря с него.

— Да говориш?

— Ще говоря, а после ще слушам, докато ми разказва кой е бил с него онази вечер у

Лиса.

— Смяташ, че не Конканън й е дал хапчетата?

— Според пазача той си е тръгнал след петнайсет минути. Вторият мъж се е задържал

там близо час. Искам да знам кой е бил.

— Добре, заемам се.

— Пазачът е видял номера на черната кола, с която са дошли онази нощ — казах и му

подадох листчето, на което го бях надраскал. — Ако можеш да ми изнамериш собственика, ще е от помощ.

— Още утре ще съм разбрал кой е, но може и да не помогне. Много хора регистрират

колите си на чуждо име.

— Дидие ми уреди стая в хотел „Амритсар", при „Метро". Оста-ви ми съобщение или

утре ела в „Каяни", ще бъда там между един и два. Става ли?

— Изнесъл ли си се?

— Изнесох се. И няма да се връщам.

— Сега къде отиваш?

— Имам среща с Карла в осем. Ще си купя риза и ще се регистрирам в „Амритсар". Ти

къде ще ходиш?

— Трябва да взема Дива в седем и половина. Дотогава съм свободен. Нещо против да

дойда с теб?

— Ще се радвам да ми правиш компания.

Изкарахме мотоциклета иззад автобусната спирка, ритнах лоста да запаля двигателя и

Навин се настани зад мен.

— Уча се да карам мотор — каза.

— Виж ти.

— Хвърлил съм око на един от ония засукани винтидж модели, 350 кубика. Адски е

готин и бърз.

— Аха.

— Състезателите ме учат на разни каскади.

— Състезатели ли?

— Богатите хлапета с японски мотори. Приятелите на Дива. Добре карат.

— Аха.

— Искаш ли да ти покажа какво мога с твоя мотор?