Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Навин, никога повече не отваряй дума по този начин за моя мотор.
— Ясно — засмя се той. — Но само почакай да видиш моя! Минахме по „Фешън
стрийт", където един продавач на ризи с подвижна сергия дойде до мотора и ми продаде
нова риза и няколко тениски, а после потеглихме към кръстовището до „Метро".
Паркирах на алеята зад хотела, която минаваше под арката, свързваща втори до четвърти
етаж в целия жилищен комплекс.
„Амритсар" се помещаваше в огъната сграда, която се издигаше като отвесна скала над
вълните на уличното движение в голямото насрещно кръстовище.
На партерния етаж се разполагаха магазини за спортни стоки, офис книжарници, един
музикален магазин и „Каяни" — ресторантът с излаз към алеята зад хотела.
От втория етаж и нагоре — чак до последния частен апартамент в края на жилищния
комплекс — цялата сграда бе овързана с мрежа от коридори и закътани стълбища, които
водеха от затулените с жалузи балкони на улицата. При добра ориентация човек можеше да
се укрие на адрес с друг пощенски код в същия сграден комплекс, докато ченгетата или
лошите типове продължават да думкат на вратата му. Носеха се слухове, че „Амритсар" има
двайсет и един изхода. На мен и три ми бяха достатъчни. Първото, което един беглец прави
на ново място, е да намери изходите. Преди да отида на рецепцията, проучих сградата с
Навин. Открих три подходящи, които извеждаха на три различни места из околните улици.
Хубаво.
Когато с Навин стигнахме до рецепцията, там заварихме Дидие да мята зарове с
управителя на хотела. Той стана да ме прегърне.
— Лин — прошепна, докато ме прегръщаше. — На път съм да спечеля намаление за теб, преди още да си се регистрирал!
— Дай първо да си платя — прошепнах в отговор, — а после спечели намалението.
— Хитро! — възкликна той и се отдръпна.
Регистрирах се с един от фалшивите си паспорти, после огледах новата си квартира.
Представляваше просторна всекидневна, от която през високи дървени врати се
минаваше към спалнята и банята. В една ъглова ниша се помещаваше кухненски бокс.
В далечния край на стаята имаше сводеста френска врата, извеждаща на сенчест балкон.
Излязох навън, отворих кепенците и се загледах в оживеното кръстовище долу.
Изгледът бе превъзходен: великанска детска играчка, навита и бръмчаща в своя ритъм от
светлина, звук и движение. Зад него се издигаха дърветата пред спортен клуб „Бомбай
Джимхана" и разлистените им сенки превръщаха шосето в тунел.
Огледах се и видях, че само ниски паянтови преграждения деляха балкона от съседните
две жилища. Изглеждаха необитаеми.
Управителят на хотела стоеше до мен.
— Има ли някой в съседните стаи? — попитах.
— В момента няма, но са резервирани за утре.
— Утрешният ден никога не идва — казах на хинди. — Тук сме ние и искаме да наемем
и трите апартамента откъм фасадата за една година напред. Плащаме предварително в брой.
— Апартаменти? — възкликнаха едновременно управителят и Дидие.
— Апартаменти — потвърдих. — И трите. От тази вечер. За една година напред. Става
ли?
— Един момент — каза управителят. — Само да се посъветвам с моята алчност.
Поизчака със замислено изражение и после реши:
— Гледай ти, изведнъж отмениха резервациите.
Човек, който одухотворява собствената си алчност, няма как да не го харесаш — най-
малкото има за какво да си поприказвате.
— Как се казвате, сър?
— Джасвант — отвърна той. — Джасвант Сингх. А как да се обръщам към вас, сър?
— Просто ме наричайте „баба". Става ли?
— Да, баба, разбира се! Няма проблеми! За една година, казвате? В аванс?
Платих и той ни остави да разгледаме стаите. Свалихме временните прегради между
балконите и обиколихме от стая в стая навсякъде.
— Защо са ти три стаи, Лин? Отказвам да ги наричам апартаменти.
— Стените в двата края на тези балкони са глухи, Дидие. Ако разполагам и с трите
апартамента, никой не може да се промъкне оттам.
— Ясно — каза той.
— Но ми трябват само два. Другият е за теб, ако го искаш, Навин.
— За мен? — възкликна той.
— Още нямаш офис, нали?
— Не. Работя от къщи.
— Е, вече имаш офис, детектив — стига да искаш.
Той погледна Дидие, който вдигна рамене и се усмихна.
— Това сега ли ти хрумна? — попита Навин.