Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
— Да.
— Защото имаш стая в повече?
— Да.
— Прекрасно! Навит съм. — Навин ми стисна ръката. — Радвам се, че си ми съсед по
балкон.
Дидие също постави длани върху ръцете ни.
— Това е началото на нещо много…
— Ужас! — възкликна Навин и се откъсна. — Тя ще ме убие!
— Кой пък ще убие един детектив? — възрази Дидие.
— Дива. Ако не я взема навреме, тая разглезена лигла два дни ще ми къса нервите! Ще
бягам. Ще взема ключа на излизане, Лин. Стаята вдясно, съгласен ли си?
Точно нея исках да вземе.
— Дадено, Навин.
— Имаш среща с Карла? — попита ме Дидие, докато гледах как Навин излиза.
— В осем.
— Аз имам да свърша една работа и затова сега си тръгвам, приятелю. Но ще съм на
твое разположение по-късно и ще чакам в „Тадж", ако науча някакви новини.
— Благодаря, Дидие.
— Нищо работа.
— Не, сериозно. Собственикът на тази сграда е твой приятел и това е един от твоите
райони, защото местният мафиотски бос ти е приятел, затова тук съм в безопасност.
Благодаря ти за всичко.
— Аз те обичам, Лин. Моля те, не страдай, задето ти го казвам. Ние, французите, не
оковаваме сърцата си. Обичам те. Ще разгадаем загадката на горката мила Лиса и ще
продължим нататък.
Той си тръгна, а аз влязох във всяка от непознатите нови стаи, които току-що бях наел за
година напред вследствие на внезапния си порив. Първото ми жилище след дома, който бях
изградил с Лиса. Опитвах се да заживея отново — опитвах се да засадя ново Дърво на ново
място.
Върнах се на балкона, облегнах лакти на перилата и се загледах в колелото от светлини
— червени, жълти и бели, които мудно палеха фойерверки, където петте булеварда се
срещаха и разделяха.
Един гарван кацна за миг на балкона, огледа ме изпитателно, разроши пера и отлетя.
Тинейджъри, весели и засмени, упътили се към евтините магазинчета на „Фешън стрийт", преминаха на светофара.
Отекна далечна църковна камбана, след нея се чу песнопение. А после, някъде в
околността, екна красив и ясен езан[73].
„Тук у дома ли съм?" — запитах се. Исках дом. Какъвто и да е. Исках дом.
„Тук ли ще я намеря?" Исках връзка. Исках да отдам всичко на една любов и в отговор да
получа любов.
„Тя тук ли е?" Гледах кръстовището с надежда за отговор, докато белите, червените и
жълтите светлини рисуваха дракони от виещите се колони коли.
ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ПОДРАНИХ — СЪЩО КАТО КИНОЗВЕЗДИТЕ, пристигащи с лимузини в „Тадж" за
галатържеството по случай излизането на нов филм. Паркирах мотора под една палма срещу
хотела и зачаках минутите охлюви да допълзят чак до осем — определения час от Карла.
През широките врати на фоайето виждах специалните гости, които позираха за снимки
пред рекламната стена на спонсорите, платили за всяка секунда време. Светкавица, светкавица, кадър насам, кадър натам: полицейски снимки на привилегированите, щракнати
на местопрестъплението.
Потокът от лимузини свърши, фотографите хукнаха да отразяват други важни събития, а
стената на спонсорите я демонтираха. Просторното изискано фоайе, където велики
мислители бяха обсъждали велики идеи в дъждовните бомбайски следобеди дъждовни
десетилетия наред, отново остана голо и делово.
По дяволите, като съм подранил. Заобиколих хотела, отидох до един заден вход, охраняван от мой познат, и изкачих широкото стълбище до вратата на Карла. Почуках и тя ми
отвори.
Беше боса. Носеше черен копринен гащеризон без ръкави с цип отпред и джобове с цип.
Косата й бе събрана на тила във възел, скрепен с тънък сребърен нож за писма във формата
на дамаска сабя. Карла.
— Подрани — каза тя усмихнато, но без да ме покани да вляза.
— Аз винаги или подранявам, или закъснявам.
— Истинска дарба за човек от твоя нетрудов бранш. Ще влезеш ли?
— Разбира се.
— Риш! — подвикна тя през рамо. — Приключихме с разговора.
Тя разтвори вратата широко и видях Риш, един от партньорите на Лиса в галерията, който се втурна напред.
— Толкова съжалявам, Лин! — той хвана ръката ми с две ръце. — Ужасен удар! Милата
Лиса. Ужасна загуба. Аз… просто не съм на себе си от мъка.
Промъкна се покрай Карла, заобиколи ме и офейка надолу по коридора. По дългия
коридор.