Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Боже мили - прекъснах я, - как не съм разбрал, че майка й е била починала? И вие казвате, че сте харесали книгата ми? Сигурно сте се питали що за некадърен писател съм!
- Нищо подобно. Напротив! Дори си мислех, че е било нарочно. Защото аз изживях това с Нола.
- Как така сте изживели това с Нола!
- Веднъж се случи нещо много странно. Едно събитие, което ме накара да се отдръпна от нея.
*
Март 1973 г.
Родителите Хендорф държаха универсалния магазин на главната улица. Понякога след училище Стефани водеше там Нола и двете тайно се тъпчеха с бонбони от склада. Така направиха и този следобед скрити зад чувалите с брашно, нагъваха плодови резанки, докато ги заболи коремът, и се смееха с ръка на устата, за да не ги чуят. По изведнъж Стефани забеляза, че нещо не е наред с Нола. Погледът й се бе променил, бе престанала да слуша.
- Нола, добре ли си? - попита Стефани.
Никакъв отговор. Стефани повтори въпроса си и накрая чу Нола да казва:
- Аз... трябва да се прибирам.
- Вече? Но защо?
- Мама иска да се прибера.
Стефани помисли, че не е разбрала.
Моля? Майка ти ли?
Нола скочи, обзета от паника. И повтори:
- Трябва да тръгвам!
- Но, Нола! Майка ти е починала!
Нола бързо се отправи към вратата на склада и тъй като Стефани се опитваше да я задържи за ръката, тя се обърна и я хвана за роклята.
- Майка ми! - изкрещя ужасена. - Не знаеш какво ще ми направи! Когато съм лоша, ме наказва!
И избяга тичешком.
Стефани дълго стоя, онемяла от изумление. Вечерта разказа за сцената на майка си, но госпожа Хендорф не й повярва. Само нежно я погали по главата.
- Не знам откъде ги измисляш тези истории, миличка. Хайде, спри да говориш глупости и иди си измий ръцете. Баща ти се прибра и е гладен. Сядаме да вечеряме.
На другия ден в училище Нола изглеждаше спокойна, все едно нищо не се бе случило. Стефани не посмя да спомене епизода от предишния ден. Обезпокоена, накрая реши да поговори с пастор Келерган и десетина дни по-късно отиде в кабинета му, където той я прие мило както винаги. Предложи й сироп, после се приготви да я изслуша, като мислеше, че е дошла при него в качеството му на пастор. Ала когато тя му разказа на какво е присъствала, той също не й повярва.
- Трябва да си недочула нещо - каза й.
- Знам, че изглежда налудничаво, преподобни. Но е истина.
-Та в това няма никакъв смисъл. Защо Нола би ти разказвала
подобни глупости? Не знаеш ли, че майка й е починала? Искаш да ни огорчиш ли?
- Не, но...
Дейвид Келерган бързаше да приключи разговора, ала Стефани настоя. Лицето на духовника внезапно се промени. Стефани никога не го бе виждала в такова състояние. За пръв път сърдечният пастор бе придобил мрачно и почти плашещо изражение.
- Повече да не съм те чул да говориш за тази история! - нареди й той. - Нито пред мен, нито пред когото и да било, ясно ли е? Иначе ще кажа на родителите ти, че си малка лъжкиня. И че съм те сварил да крадеш в храма. Ще кажа, че си ми откраднала петдесет долара. Не искаш да имаш неприятности, нали? Тогава бъди добро момиче.
*
Стефани замълча и запремята снимките в ръцете си, преди да се обърне към мен.
- Така че повече не отворих дума за това, никога - каза тя. - Но и никога не забравих случилото се. С времето взех да се убеждавам, че не съм чула добре, че не съм разбрала и че нищо подобно не бе станало. И ето че излиза вашата книга и намирам в нея същата обсебваща и съвършено жива майка. Не можете да си представите как се почувствах. Вие имате невероятен талант, господин Голдман. Преди няколко дни, когато във вестниците започнаха да пишат, че сте разказвали каквото ви дойде наум, си казах, че трябва да се свържа с вас. Защото знам, че разказвате истината.
- Но коя истина? - възкликнах. - Майката е отдавна мъртва.
- Знам това. Ала знам и че сте прав.
- Мислите ли, че Нола е била бита от баща си?
- Във всеки случай така разправяха. В училище виждахме следите по тялото й. Но кой би се опълчил срещу преподобния? В Орора през седемдесет и пета година не се бъркахме в чуждите работи. А и нравите бяха различни. Всеки получаваше по някой шамар от време на време.
- Нещо друго идва ли ви наум? - попитах още. - За Нола или за някой друг?
Тя се замисли, после отвърна:
- Не. Освен че е почти... забавно да откриеш след всички тези години, че Нола е била влюбена точно в Хари Куебърт.