Хюрем. Московската наложница
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Серия: Великолепният век #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Летера
- ISBN: 978-954-516-988-5
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Хюрем. Московската наложница». Краткое содержание книги:
Хюрем стисна развълнувано ръката на Хатидже султан, която седеше до нея. Обичаше това момиче, макар да бе съпруга на омразния ѝ враг. Пък и никой не я беше питал дали иска да се омъжи за онзи хърватски негодник. Вероятно всички везири, паши и аги на Османската империя се бяха събрали тук. Очите на Хюрем потърсиха Ибрахим. Ах, ти, мазнико!, каза си тя наум, раздвоена в чувствата си. Мразеше този мъж, всеки ден кроеше планове да го погуби, но обичаше жена му като сестра.
В залата влезе падишахът заедно с шейхюлислям Зембилли Али Джемали ефенди. Всички станаха и ги поздравиха с подобаващо уважение. Сюлейман изглеждаше великолепно. Перо, прикрепено с диамант, блестеше на тюрбана му. Хюрем се впечатли от уважението, което засвидетелства владетелят пред религиозния водач. То личеше от всяко негово движение. На влизане в залата Сюлейман ловко изостана с една крачка, хвана стареца за лакътя и го пусна пред себе си. Даде му опора да върви. Възрастният човек от своя страна също беше скръстил уважително ръце пред младия падишах, въпреки че той можеше да му е внук.
Влезе и новият предводител на еничарите — заради участието си в бунта старият заплати греха си с примка около шията. Той застана чинно, без да мърда, с плъстена извита шапка с ивица зелен плат, с червен кафтан, подшит по ръбовете с кожа, под който имаше зелен минтан[89], с червени шалвари и ботуши със завит връх. Мъжът излъчваше сила и непоклатимост, но Хюрем не можа да реши кое точно му придава този вид. Дали гарвановочерните гъсти засукани мустаци, чиито връхчета стърчаха нагоре, или светкавиците, които проблясваха в очите му? Или пък мъничкият ѝ принц Селим, когото държеше със силните си ръце на нивото на главата си?
Хюрем трепна, когато видя сина си. Бебето се оглеждаше с любопитни очички, сякаш разбрало, че се случва нещо важно. Познато му бе единствено лицето на чернокожия мъж, който след раждането се бе взирал в момченцето. Опита се да протегне ръчички към него. Докато малките длани стискаха въздуха, шейхюлислямът взе бебето в ръцете си и три пъти прошепна в ухото му:
— Селим хан…
Този глас… гласът, който помюсюлманчи принц Селим. Нейният син… Молитвата се носеше като шепот. После се превърна в ромон, във въздишка. И завърши с призив. Отсреща в залата мъжете се молеха за султан Сюлейман — синът му да е дълголетен, а империята му вечна. Гордият баща пое доволно бебето в прегръдките си и стараейки се околните да не забележат, го обърна към решетките, зад които Хюрем следеше всичко с влажни очи.
А там настъпи вълнение. Хафса султан и дъщеря ѝ видяха смаяни, че по бузите на Хюрем като наниз се стичат сълзи. Знаеха, че девойката лесно се разплаква. Дори когато чу, че Сюлейман е нарекъл момичето Хюрем, Хатидже султан се пошегува:
— Владетелят, нашият брат, знае всичко по-добре от нас. Но се страхувам, че е избрал грешно име за любимката си. Името ѝ не бива да е усмихната, а ревлива. Непрекъснато я разплакват, горката.
И Сюлейман не беше останал по-назад през онзи ден.
— Нищо, Хатидже, ние ще развеселяваме и съдбата ѝ, и лицето ѝ.
И ето че Хюрем отново плачеше. Но сълзите ѝ този път бяха различни.
Хатидже първа забеляза, че момичето е на път да припадне. Беше ѝ причерняло и тъкмо когато щеше да се свлече на кушетката, сестрата на падишаха успя да я хване. Прислужничките изтичаха да помогнат, а Хюрем само каза:
— Не казвайте на господаря, моля ви! Искам да чуя и вечерната молитва. Ако научи, няма да ми позволи.
Ала молбата на Хюрем не бе изпълнена. Великият везир Ибрахим който разбра за случилото се от жена си, веднага изтича при Сюлейман.
— Днес на Хюрем ханъм ѝ е прилошало. Но сега е здрава и е добре.
— Очевидно е от вълнението.
— И така да е, смятам, че е редно да си почине. Но тя искала довечера да слуша и Мевлида[90], който ще се чете за принц Селим хан.
Падишахът погледна Ибрахим замислено.
— Остави я да слуша, Ибрахим. Не я карай да тропа с крак. Знаеш, че това не води до нищо добро.
— Преструва ли се Хюрем?
Хафса султан беше преживяла достатъчно, за да знае, че сълзите на една красива жена измиват и заличават мъжката воля. Та нали самата тя беше използвала това оръжие, за да смекчи каменното сърце на мъжа си! Нима московчанката прилага тази тактика, за да постигне желаното и хората да я харесват? Още когато валиде султан я прие за първи път, Хюрем се разхлипа тъжно с думите:
— Колко много приличате на майка ми Гюлдане!
89
Мъжка риза без яка и с дълги широки ръкави (бел, пр.).
90
Дълга мистична поема, разказваща за раждането на пророка Мохамед, автор на която е Сюлейман Челеби (бел, пр.).