Хюрем. Московската наложница

Цялото същество на Хюрем се раздираше от страх, че отново ще прегреши. Дали помислите ѝ също бяха грях или не — не знаеше. Щом почувстваше изкушението, започваше да се моли:

— Пресвета Богородице, Иисусе Христе, простете ми!

За първи път го усети в една от онези тъмни нощи в харема. Лежеше свита на дюшека, сложен направо на пода в отделението на новопостъпилите наложници, което гледаше към каменния двор на новобранките, и се опитваше да не чувства с тялото и душата си болката от боя, с който я бяха наказали през деня. Върху нея се бяха стоварили като кошмар самотата, мъката по родителите, носталгията по родината, отчуждеността, несигурността, неизвестността за бъдещето, страхът и какво ли още не. Изведнъж незнайно откъде се извиси един прочувствен мъжки глас. Глас, призоваващ мюсюлманите към религиозна служба. Беше чувала този призив и преди в Крим, но за първи път той ѝ въздействаше така. Тя не можеше да каже дали я впечатлява повече гласът или пък мелодията, но призивът я вълнуваше, макар и дума да не разбираше от него. Безмълвно бе наблюдавала как Мерзука се моли, като коленичи на земята и после се изправя. Това не бе нещо ново. Бе виждала може би хиляди пъти как момичето коленичи и се покланя, как после отново се изправя и вдига ръце към небето. През онази вечер всичко ѝ се стори съвсем различно, сякаш го видя с други, нови очи.

След като Мерзука заспа, Хюрем извади иконата на Богородица от торбата с чеиза и се помоли да ѝ бъде простен грехът, че е поблазнена от друга религия.

През следващите дни, макар да чуваше призива за молитва по пет пъти на ден, тя оставаше безразлична. Значи, Дева Мария я пазеше. А докато четяха молитва на Мехмед и Михримах, Хюрем се свиваше възможно най-далеч в харема, за да не стигат думите до нея. Това си беше един вид кръщение. Децата ѝ бяха станали мюсюлмани, без някой дори да я попита. А колко много ѝ се искаше да бъдат кръстени със светена вода!...

В деня, в който щяха да четат за първи път молитва на ухото на принц Селим, учуди всички, като заяви:

— И аз ще гледам…

Отначало жените ѝ поясняваха, че това е мъжки ритуал и че тя не може да присъства, но не успяха да я разубедят.

— В такъв случай ние ще гледаме сина си през прозореца зад решетките — отсече Хюрем.

Султан Сюлейман веднага беше известен за прищявката ѝ.

— Добре, а Хюрем ханъм тропна ли с крак? — поинтересува се той.

— Да, владетелю.

Падишахът се засмя доволно.

— Тогава всичко е ясно. Какво стоите? Щом като токчето ѝ е заиграло, правете каквото иска.

Защото и той, както всички, вече знаеше, че щом Хюрем се ядоса и заинати за нещо, никога не се отказва от идеята си.

Направиха нужната подготовка. Хюрем хасеки, Хафса султан и щерка ѝ Хатидже султан — съпруга на великия везир Ибрахим, се настаниха зад решетките на един прозорец, а в съседната приемна бяха поканени мъжете.