Илиада [bg]

Дай от Ахила да бъда приет и зачетен със милост. Ти ми прати бързолетна вестителка птица, която [310] първа по мощ е сред всички пернати, най-мила за тебе. Нека отдясно прехвръкне и щом я с очите си зърна, с вяра ще ида във лагера на бързоконни данайци.“ Гласно така се помоли и чу го Кронид промислител. Тутакси прати орел, най-добра за предсказване птица, [315] хищник със тъмни пера — всички „черен ловец“ го наричат. Колкото в къща висока на твърде заможен стопанин бива широка вратата, залостена плътно с ключалка, толкова беше широко и всяко крило на орела. Устремно той се понесе и вдясно над Троя прехвръкна. Щом го видяха, сърцето им трепна от радост в гърдите. [320] Бързо се качи старикът Приам в колесницата гладка, па я изкара през двора с отекващи стройни колони. Теглеха яки катъри пред него колата двуосна, сръчно Идей ги подкара; отдире им бяха конете. Старецът сам ги насочи и с бич ги подгони да минат [325] скоро през Троя, а верни другари край него вървяха, плачейки горестно, сякаш към своята смърт той отива. Щом колесницата вън от града из полето препусна, царските зетьове и синове се завърнаха в Троя. [330] Двамата пътници скрити не бяха за Зевс далнозорък; щом ги съгледа в полето, за стареца жал го обхвана. Той изведнъж се обърна към Хермес, сина си възлюбен: „Хермесе, много обичаш със смъртен човек да общуваш, и да помагаш умееш на него, щом само поискаш. Тръгвай на път и Приам при ахейските кораби кухи [335] ти отведи, ала никой данаец това да не види, ни да усети, преди при Ахил да е старецът стигнал.“ Каза. Чевръстият пратеник Хермес не бе непослушен. Той на нозете си върза веднага сандали изящни, [340] златни, нетленни, които със скорост на вятър го носят както над морската бездна, така и над ширната суша. Взе си и жезъла, с който приспива очите на смъртни, щом пожелае, а някои, вече заспали, събужда. С него в ръцете си литна убиецът мощен на Аргос.314 [345] Мигом пристигна до Троя край струите на Хелеспонта. Той по земята закрачи, подобен на юноша знатен с първия мъх по лицето и в прелестна възраст младежка. Двамата щом като минаха вече край гроба на Ила, свойте животни запряха да пият вода от реката. [350] Сумрак вечерен се спускаше бавно, обгръщащ земята. А пък коларят погледна и Хермеса близко съгледа, па към Приам се обърна и думи такива издума: „Сине Дарданов, внимавай! Сега предпазливост е нужна. Виждам човек и допускам, че той ще ни двама убие. Хайде да бягаме ний с колесницата или пък него [355] за колене да прегърнем и молим, дано ни пожали.“ Каза. Смути се сърцето на стареца, той се уплаши, в миг му настръхнаха белите косми по цялото тяло сбръчкано; спря вцепенен, а пък Хермес до него застана, хвана ръката на стареца, с думи такива попита: [360] „Татко, къде си подкарал коне и катъри във тази нощ амброзийна,315 когато почиват в сън другите смъртни? Нямаш ли никакъв страх от ахейците, дишащи сила? Те врагове са на тебе и тук се намират наблизо. [365] Някой от тях да те зърне през тая нощ бърза и черна как ти превозваш такива богатства, какво ще изпатиш? Юноша вече не си, придружава те старец с колата. Как ще се браните вие, когато ви някой нападне? Няма аз зло да ти сторя, от другите сам ще те пазя, тъй като ти ми приличаш на моя баща многолетен.“ Богоподобният старец Приам му отвърна тогава: [370] „Вярно е всичко, което говориш, любимо ми чедо! Но и над мене простира ръката си някой безсмъртен, който ми даде да срещна аз теб, придружител по пътя, [375] тъкмо навреме изпратен, прекрасен по ръст и по външност, с разум и мъдрост дарен, на блажени родители чедо.“ Бързият пратеник Хермес продума така на Приама: „Всичко, което ми рече, прилично и редно е, старче! Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено, толкова много безценни богатства къде ти откарваш? [380] В чужди ръце ли ги пращаш да бъдат за теб съхранени, или във ужас напускате всички свещената Троя, тъй като твоята рожба, най-храбрият воин, погина? В битките никак не беше по-малък герой от ахейци!“ Богоподобният старец Приам отговори на Хермес: [385] „Кой си ти, мили младежо, и тебе кои са родили? Колко сърдечно приказваш за моето чедо злочесто!“ Бързият пратеник Хермес отвърна така на Приама: „Ти ме изпитваш, мой старче, и питаш за Хектор божествен. [390] Често го виждах с очите си в боя, мъжете прославящ, зърнах го също, когато проникна до кораби в стана, много аргийци громеше, сечеше ги с мед острорезна.