Илиада [bg]

Мойто сърце не раздразвай, преляно със болки несносни, за да не би във яда си, макар че ти идваш молител, зле да постъпя със теб и завета на Зевс да потъпча.“ [570] Тъй рече. Старецът трепна от страх, покори се безмълвно. А пък Ахил като лъв се завтурна навън от вратата. Заедно с него поеха и двама помощници верни: Автомедонт благороден и Алким, които най-много тачеше той между всички след мъртвия вече Патрокъл. [575] Те от ярема разпрегнаха сръчно коне и катъри. а глашатая, придружник Приамов, въведоха вътре, стол му поднесоха там, от колата му хубавошинна снеха несметния откуп, приет за главата на Хектор. Само два плаща и дивно извезан хитон отделиха, [580] за да покрият мъртвеца и тъй да го в къщи отпратят. Викна робини Ахил, заповяда трупа да изкъпят, да го намажат, но скритом встрани, та Приам да не види. Той се боеше, че клетият старец, щом зърне сина си, в гняв ще избухне; тогава той сам би изпаднал във ярост, [585] би го убил и така би престъпил завета на Зевса. Сръчно измиха робините Хектор, с елей го натриха, с хубав хитон го обвиха и с плащ го завиха отгоре. Сам го повдигна Ахил и постави на смъртното ложе, другите двама веднага го сложиха мълком в колата. [590] Своя приятел по име Ахил призова и проплака: „Мили Патрокле, недей да се сърдиш, щом в Хадес научиш, че съм предал боговидния Хектор сега на баща му, който ми щедро донесе за мъртвия откуп достоен. Ще отделя и за тебе от него, каквото е редно.“ [595] Каза Ахил богоравен и в свойта палатка се върна, седна на трона с изящна украса, от който бе станал, там край стената насрещна и тъй на Приама продума: „Старче почтени, синът ти е върнат тъй, както желаеш. Той на носило е легнал и щом се покаже зората, [600] ти ще го видиш и вземеш. Сега за вечеря да мислим! Даже сама дивнокоса Ниоба за хляб се досеща, въпреки че й измряха дванадесет рожби в двореца: гиздави шест дъщери и шест сина,318 на възраст цветуща. Сребърнолъкият бог Аполон, разгневен на Ниоба, [605] мъжките рожби уби й, а щерките — зла Артемида, че се Ниоба сравнила със хубаволиката Лета. Рекла, че Лета родила две рожби, а тя пък дванайсет. Ала макар и две само, те всички деца й затриха. Девет дни мъртвите в кърви лежаха и никой не дръзна [610] в гроб да ги сложи, понеже Кронид вкаменил бе народа. Чак на десетия ден боговете погребаха всички. Тая Ниоба, сломена от сълзи, за хляб си припомняй Даже и днес във Сипил сред скали и самотни чукари; гдето са, казват, местата за отдих на нимфи богини, [615] гдето те кръшно танцуват покрай Ахелой бистроструен, там се терзае от скърби Ниоба, макар че е камък. Старче божествен, и ние сега за храна да помислим! После оплаквай сина си обичен, когато го върнеш в Троя свещена: че той многосълзен ще бъде за тебе.“ [620] Рече Ахил и започна да коли овца белорунна. Верни другари я ловко одраха, добре притъкмиха. После я дребно изрязаха, внизаха в шишове остри, твърде усърдно изпекоха, всичко навреме свалиха. Автомедонт на трапезата тури красиви панерки [625] с хляба. Самият Ахил пък раздаде месото по равно. Всички простряха ръце към готовите сложени гозби. Свойта охота за вино и ядене щом утолиха, почна Приам Дарданид да се чуди с възторг на Ахила: колко е снажен, красив и подобен в лице на безсмъртен. [630] Също Ахил се дивеше на царя Приама Дарданов, вгледан във благия образ и в мъдрото слово заслушан. След като те се наситиха да се любуват взаимно, пръв боговидният старец Приам на Ахила продума: „Питомче Зевсов Ахиле, прати ме сега да си легна! [635] Нека се ний насладим във постеля на сън благодатен. Даже за миг не притворих аз моите морни клепачи, след като свидният Хектор от твойте ръце ми погина; само въздишам печално и мъки безмерни понасям, валям се грохнал из двора сред купища смет и сред пепел. [640] Днеска едва до храна се докоснах и с вино искрящо своето гърло разквасих: по-рано не вкусвах аз нищо.“ Каза. Ахил заповяда на свойте слуги и робини в трема легла да поставят, а после да турят постелки — хубави, яркочервени; килими над тях да разстелят, [645] топли завивки отгоре, с които да бъдат покрити. С факли в ръцете робините скоро излязоха вънка, мълком чевръсто застлаха леглата за двамата гости. А пък Ахил бързоног на шега към Приам се обърна: „Старче любезни! Навън да си легнеш, че някой ахеец, знатен съветник, могъл би да дойде случайно при мене: винаги идват на общи съвети — така си е редно. [650]