Илиада [bg]

А пък Ахил бързоног във ответ на Тетида промълви: „Тъй да е! Който ми откуп достави, трупа ще получи, щом като сам Олимпиецът с дух благосклонен нарежда.“ [140] Докато майка и син покрай витите кораби в стана думи крилати взаимно така си разменяха дълго, Зевс гръмовержец изпрати Ирида в свещената Троя: „Тръгвай, ти бърза Иридо! Олимп напусни незабавно, в град Илион съобщи на самия Приам милосърден [145] в стана ахейски да иде, сина си оттам да откупи, дарове да занесе на Ахила, духа му да радват. Сам да отиде и никой троянец да няма със него; оже да го придружава вестител по-стар, за да кара двата катъра в колата му здравоколесна и после [150] в Троя да върне мъртвеца, убит от Ахила божествен. Нека от смърт се не плаши и страх във гръдта си да няма: ний ще му пратим известен водач, бързоходния Хермес: той ще го води, догдето пристигнат при внука Еаков. Царят щом влезе във дивната шатра на вожда Ахила, няма Ахил да убие Приама, а сам ще го брани: [155] ни безразсъден е той, ни престъпен, ни дързък без мяра, ревностно все ще закриля дошлия молител при него.“ Тъй рече. Вихрено бърза Ирида вестител отиде. Влезе в двореца Приамов: там плач и ридание свари. Вътре във двора, край своя баща, синовете седяха. [160] Дрехите те си обливаха в сълзи. Приам бе в средата, ниско приведен, покрил309 се със плаща. Сивееше още прах по главата и цялата шия на клетия старец: с две ръце бе се посипал, когато се валяше скръбен. Плачеха горко в двореца снахите и щерките царски [165] в спомен за тези безбройни прочути троянци, които бяха загубили свойте души от ръце на аргийци. Спря до Приама богиня Ирида, вестител на Зевса, тихи слова изговори и стареца трепет обхвана: [170] „Имай ти смелост, не бой се, Дарданови сине Приаме! Днес се явявам във твоя дворец не беди да предричам, а благосклонна вестителка идвам направо от Зевса, който далече от тебе, за тебе более и жали. Той нареди да откупиш сега богоравния Хектор, [175] дарове да занесеш на Ахила, духа му да радват. Сам да отидеш и никой троянец да няма с тебе, може да те придружава вестител по-стар, за да кара двата катъра в колата ти здравоколесна и после в Троя да върне мъртвеца, убит от Ахила божествен. [180] Нека от смърт се не плашиш и страх във сърцето си нямай: теб ще последва известен водач, бързоходният Хермес. Той ще те води, догдето пристигнеш при внука Еаков. След като влезеш във дивната шатра на вожда Ахила. няма той теб да убие, от другите сам ще те брани: [185] ни безразсъден е той, ни престъпен, ни дързък без мяра, ревностно все ще закриля дошлия молител при него.“ Тъй каза вихрено бърза Ирида и в миг си отиде. Прати Приам синовете колата му дивноколесна с яки катъри да впрегнат и кош да привържат към нея. Сам пък се спусна във складната стая уханна, висока, [190] цяла от кедър и пълна със много съкровища скъпи. Свойта съпруга Хекуба повика и тъй й продума: „Мила съпруго! Днес Зевс олимпийски ми прати вестител: в стана ахейски да ида и нашия син да откупя, [195] дарове да занеса на Ахила, духа му да радват. Хайде кажи ми, какво за това във сърцето си мислиш? Моята смелост в гърдите и мойта душа ме подтикват сам да отида при кораби в стана обширен ахейски.“ Рече Приам, а Хекуба заплака и тъй му отвърна: [200] „Тежко ми! Вече къде е умът ти, със който бе славен както сред чуждите люде, така и във твоето царство? Как ти желаеш да идеш самичък във стана ахейски, там пред очите на оня мъж, който мнозина юначни твои чеда е погубил? Сърцето у теб е желязно! [205] Щом ти попаднеш при него и той те с очите си зърне — този човек вероломен и хищен не ще те пожали, почит не ще ти окаже. Да плачем далече от Хектор, тука в двореца. Съдбата всесилна изпреде за него нишка прокобна отдавна, във дните, когато го раждах: кучета той да насити, далеч от родители мили, [210] проснат от страшния мъж, на когото, да можех, дълбоко в черния дроб бих се впила и бих го изяла! Тогава бих отмъстила за Хектора, който не падна безславно, а за троянци и всички жени пълногръди троянки [215] смело се биеше, без да помисли за бягство позорно.“ Богоподобният старец Приам на Хекуба отвърна: „Щом аз желая, недей да ме спираш, недей да ми бъдеш птица злокобна сега във двореца! Не ще ме предумаш! Даже това да нарежда от земнородените някой [220] жрец прорицател, пророк или жертвогадател-прокобник, щях да допусна, че лъже и бих се отказал от него. Тъй като сам аз богинята чух и отблизо я зърнах, тръгвам и няма да бъдат напразни словата на Зевса.