Илиада [bg]

Щом е решила съдбата да падна в ахейския лагер, [225] аз го приемам! И нека Ахил ме убие веднага, след като аз съм прегърнал и горко оплакал сина си.“ Каза. Отвори капаците пъстри на много сандъци, после извади дванадесет пеплоса дивно красиви, също дванадесет плътни наметки и цветни килими, [230] толкова мантии прелестни, толкова тънки хитони. Десет таланта от злато премери и вънка изнесе, също два светли триножника, четири нови котела, чаша прекрасна — голямо богатство, която тракийци310 дар му дариха, когато при тях бе изпратен. И нея [235] старецът не пощади във двореца, че искаше много своя мил син да откупи. А всички събрани троянци гонеше ядно от двора и хулеше с думи обидни: „Вън, оскърбители долни! Нима у дома ви не стигат вашите вопли, та идвате тук да ме мъчите още? [240] Мигар е малко за вас, че страдания Зевс ми изпрати? Син превъзходен ми взе, но и вий ще узнаете скоро: много по-лесно тепърва ахейците ще ви избиват, след като свидният Хектор погина в двубой със Ахила. Нека да сляза в двореца на Хадес, преди да съм зърнал [245] моя град вече напълно разсипан и в пепел превърнат!“ Рече и с жезъла почна да гони мъжете, които мигом побягнаха вкупом пред гневния старец. Тогава с укор Приам призова синовете311 си Хелен и Парис, Памон, Полит гръмогласен и с тях Агатон богоравен, [250] вожд Деифоб, Антифон, Хипотой и почтения Диос. Той деветимата викна и гръмко така заповяда: „Лоши деца, недостойни! Побързайте! Всички да бяхте паднали мъртви при кораби бързи, а жив да бе Хектор! Аз, пренещастен баща! Синове превъзходни отимах [255] в Троя обширна, но мисля, че никой ми жив не остана: няма го Нестор божествен, Троил конеборец прославен, няма го вече и Хектор, подобен на бог сред мъжете — той не изглеждаше син на човек, а на бог олимпиец. Арес тях всички погуби, страхливците само остават, [260] върли лъжци и танцьори, способни хорото да водят, агнета тлъсти народни и ярета само да грабят. Няма ли вие колата ми скоро да стегнете вече, всичко да сложите в нея, та ние да можем да тръгнем?“ Тъй каза. Те се смутиха от силния вик на баща си. [265] Дружно изтеглиха здравоколесна кола за катъри, нова, красива, а после завързаха коша на нея. Снеха от гвоздей ярем за катъри — излъскан, чемширов, с кол извисен по средата, снабден със халки за юздите. Заедно с него донесоха те ремъка деветолактен. [270] Сръчно и плътно скрепиха ярема към гладкия процеп в края на ока отпред, а халката провряха през клина, с ремъка три пъти кръстом яремния кол омотаха, процепа вързаха ловко и края на ремъка свиха; откупа скъп за главата на Хектора взеха от склада [275] и натовариха всичко в колата, излъскана дивно. Впрегнаха крепкокопитни катъри, способни да теглят — бяха ги дали мизийци312 подарък блестящ на Приама. А за Приама запрегнаха яки коне във ярема — старецът сам ги отгледа на ясли, полирани вещо. [280] Зорко следяха за впряга отпред до високата къща редом Приам и коларят, изпълнени с размисли мъдри. Близо Хекуба при тях се яви със печал във душата. С чаша от злато в десница донесе тя медено вино, за да направят за Зевс възлияние и да потеглят. [285] Тя пред конете застана и тъй на Приам заговори: „Ето възлей ти на татко ни Зевса! Моли се на него жив да се върнеш дома от мъжете враждебни, духът ти щом те подтиква да идеш, при все че това аз не искам. Ти помоли се на Зевс, чернооблачен бог олимпиец, [290] който от Ида висока над цялата Троя се вглежда. Искай за вихрен вестител да прати той птица,313 която първа по мощ е сред всички пернати, най-мила за него. Щом като хвръкне отдясно и ти я с очите си зърнеш, с вяра отивай във лагера на бързоконни данайци. [295] Ако ли Зевс далногръмец вестителя свой ти не прати, аз те съветвам и много те моля недей да отиваш там при аргийските кораби в стана, макар да желаеш!“ Богоподобният старец Приам във ответ й продума: „Жено! Понеже това ти нареждаш, ще слушам. Все има [300] полза да вдигна ръце към Кронида, дано ни пожали.“ Старецът каза и заповед даде на свойта слугиня да му полее със чиста вода на ръцете. До него тя приближи незабавно с леген и със стомна в ръцете. Щом се изми, от жена си получи той златната чаша, [305] спря се в средата на двора, погледна смирен към небето, вино възливайки щедро, такива слова изговори: „Татко наш Зевсе, царуващ на Ида, велик и преславен!