Илиада [bg]

Някой от тях да те види през тая нощ бърза и черна, мигом ще каже на цар Агамемнон, водач на войските; може би трудно ще стане да вземеш трупа на сина си. [655] Хайде сега ми кажи, но кажи ми съвсем откровено: колко дни ти ще погребваш убития Хектор божествен, толкова дни да почакам, войската от бой да възпирам.“ Богоподобният старец Приам на Ахила отвърна: „Искаш ли Хектор божествен да бъде погребан от мене, [660] много ти би ме зарадвал, Ахиле, това ако сториш: знаеш, че ний сме в града обсадени; далече от Ида трябва да возим дърва, а пък страх е обхванал троянци, девет дни бихме желали да плачем над Хектор в двореца, а на десетия в гроб да го сложим и пир да направим. [665] на единайстия ден да издигнем надгробна могила: чак на дванайстия ден да воюваме, щом се налага.“ А пък Ахил, бързоног и божествен, отново му каза: „Старче Приаме! Да бъде тъй, както ти сам настояваш! Битката спирам за толкова време, за колкото искаш.“ [670] Рече така и прихвана за дясната китка Приама, повече да се не плаши в душата си клетият старец. Тръгнаха право към трема и легнаха там да почиват дружно Приам и коларят, изпълнени с помисли мъдри. Спеше Ахил пък навътре в палатката, здраво сглобена. [675] Хубавобуза мома Бризеида до него полегна. И богове, и войници, прочути във бой с колесници, спяха през цялата нощ, от живителен сън укротени. Сън не обори единствен помощника Хермес загрижен, който кроеше в сърцето си как да измъкне Приама. [680] тайно от стана край будните стражи на тежките порти. Той над главата на царя застана и тъй му продума: „Старче! Не сещаш бедата, а тука заспал си безгрижно между мъжете враждебни, понеже Ахил те запази. Днес за висока цена ти получи сина си обичен. [685] Трябва за тебе, за живия, трижди по-скъпо да плащат твойте останали рожби, щом цар Агамемнон узнае, също щом с него научат и всички ахейски водачи.“ Тъй каза. Старецът трепна и своя вестител събуди. Хермес им сръчно запрегна конете и двата катъра, [690] сам ги през лагера вихром преведе, без никой да види. Щом приближиха до брод на реката, красиво струяща, Ксант със дълбоки въртопи, потомък на Зевса безсмъртен, Хермес пое незабавно назад към Олимп недостъпен. С плащ минзухарен Зора се разпръсна навред по земята. [695] Двамата караха с плач и с въздишки конете към Троя, возеха двата катъра бездушното тяло на Хектор. Никой — ни мъж, ни жена дивнопоясна — тях не съгледа; първа съзря ги Касандра, подобна на златна Киприда. Качи се тя на Пергам, отдалеч забеляза баща си, [700] прав в колесница, а с него Идей, глашатай гръмогласен. Хектора зърна, положен на одър в колата катърска. Писък нададе и цялата Троя прониза със вопли: „Вие, троянци, троянки! Елате да видите Хектор! Някога с радост го срещахте жив да се връща от боя: [705] беше голяма утеха за нашия град и народа.“ Тъй рече. Никакъв мъж и жена във града не остана — всички троянци потресе дълбоко печал безпределна. Близо до градските порти посрещнаха царя с мъртвеца. Първи съпругата мила и нежната майка дойдоха, [710] скубейки свойте коси край колата му хубавошинна, с длани докоснали лоба на Хектор. Народът заплака. Щяха така непрестанно през целия ден и до залез Хектора те да оплакват пред портите, леейки сълзи, ако не бе в колесницата викнал Приам на народа: [715] „Вий отстъпете да минем със нашите мулета! После ще се наплачете горко, щом тялото в къщи откарам!“ Каза, отстъпиха всички и сториха път на колата. Щом приближиха двореца прочут на Приама, свалиха мъртвия в ложе, с резба украсено, певци оплаквачи [720] в кръг се събраха край него, които със вопли прискръбни пееха песен плачевна: нареждаха с тях и жените. Първа на глас зарида Андромаха, жена белоръка, взела във длани главата на Хектора мъжеубиец: „Мили съпруже! Ти в младост погина и мене вдовица рано оставяш в двореца. Невръстен е още синът ни, [725] дето злочестите ние родихме злочесто. Аз мисля: юноша той не ще стане. Че скоро градът ни ще бъде сринат! Понеже погина ти, който му беше защитник, бранейки тука почтени съпруги и рожби невръстни. [730] В гладките кораби чужди със плач ще отплуват жените, също и аз ще замина. И ти, ненагледно ми чедо, заедно с мене ще тръгнеш и работа робска ще вършиш, мъки търпейки от цар безсърдечен. Или от ахейци някой с ръка ще те сграбчи и после от кулата хвърли — гибел ужасна! — разсърден, че Хектор убил е баща му, брат му или пък сина му, понеже мнозина ахейци [735] Хектор срази и накара да ръфат земята със зъби: страшен, безмилостен беше баща ти в суровите битки. Ето защо и народът във Троя така го оплаква. [740] Стон неизказан и горест на свойте родители струпа, Хекторе! Ала на мене остави най-лютите жалби. Нито ръце ми протегна за сбогом от смъртния одър, нито заветни слова ми отправи за сетна утеха — тях да си спомням, проливайки сълзи и денем, и нощем.“ [745] Тъй тя нареждаше с вопли и стенеха с нея жените. После сред тях и Хекуба започна ридание горко: „Хекторе! Чедо най-скъпо за мене от моите рожби! Приживе още ти беше любимец на всички безсмъртни. Пак те болеят за тебе, дори след смъртта ти съдбовна. [750] Други от мойте момчета Ахил бързоног щом пленеше, живи продаваше в робство, далеч през морето безплодно в острови Самос, и Имброс, и Лемнос, обгърнат със пушек. Ала щом твойта душа той изтръгна с оръжие медно, влачи те дълго край гроба на своя приятел, когото [755] ти бе убил, но Ахил със това го не върна в живота. Все пак лежиш ми в двореца сега, сякаш къпан с росата, свеж и подобен на онзи, когото сразил е внезапно сребърнолъкият бог Аполон със стрелите си леки.“ Тъй тя нареждаше с вопли; и плач непрестанен възбуди. [760] Трета започна Елена сред тях да ридае горчиво: „Хекторе! Ти си ми девер най-скъп на сърцето от всички, тъй като мой е съпруг богоравният цар Александър, който ме в Троя доведе. Защо не погинах по-рано! Двадесет вече години минават319 за мене, [765] откакто тука пристигнах и мойта далечна родина напуснах: нивга от тебе не чух оскърбително слово и хула! Даже когато ме някой кореше в двореца Приамов — девер било или зълва, или гиздопола етърва, или свекървата — свекърът благ като татко ми беше, — [770] ти ги съветваше винаги, ти ги възпираше мъдро с твойта любезност сърдечна и с твоите ласкави речи. Аз затова те оплаквам, а с тебе и себе си клета, тъй като в ширната Троя аз никого вече си нямам кротък и верен защитник, а всички безкрайно ме мразят.“ [775] Тъй тя нареждаше с вопли и стенеше с нея народът. А пък Приам заговори с такива слова към войската: „Днеска, троянци, возете дърва във града ни! И никак нямайте страх от аргийска засада! Ахил ми се врече, щом ме изпрати обратно от вражия лагер, че няма [780] зло да ни прави, преди да изминат дванадесет дена.“ Почнаха те да запрягат волове и яки катъри в свойте коли и веднага се сбраха пред градската крепост. Девет дни трупаха много дърва от горите на Ида. Вече когато се сипна десета зора светоносна, [785] смелия Хектор изнесоха, в сълзи горещи облени, па го на кладата сложиха горе, подпалиха огън. Щом се показа родената рано Зора розопръста, тръгна народът край буйната клада на славния Хектор. След като те се събраха и вкупом край нея стълпиха, кладата първом със вино искрящо сами изгасиха, [790] там, гдето огнена сила все още бушуваше. Сетне белите кости на Хектор прибраха другари и братя, всички печални, обливайки бузи със сълзи горещи. После във урна от злато положиха сбраните кости, след като грижно ги в пурпурни, меки одежди увиха. Тутакси златната урна те спуснаха в яма дълбока, [795] а пък отгоре нагъсто наслагаха камъни едри, бързо могила насипаха; стражи край нея стояха, да не нападнат без време ахейците медноколенни. [800] Вдигнаха тая могила, към Троя поеха обратно, сетне се сбраха отново на пир изобилен за помен в царския дом на Приама, владетел, отхранен от Зевса. Тъй достолепно погребаха те конебореца Хектор.