Илиада [bg]

Свършиха вече игрите, войските се пръснаха скоро, всички към кораби бързи, че искаха да се наситят там със вечеря и сладостен сън. Но Ахил безутешен плачеше, спомняйки своя приятел, и миг го не хвана всеусмирителен сън. Във постелята той се въртеше, [5] пълен със мъка за силата и храбростта на Патрокла. Колко страдания тежки със него той дружно споделя, бой с враговете понесе и бурни вълни на морето! В спомен за тия дела все проливаше сълзи обилни, лягаше ту на една, ту на друга страна и отново [10] възнак и ничком. Най-после се вдигаше пак, за да броди тъжен край морския бряг. И го сварваше буден зората, вред озарила с лъчи и брега, и морето солено. Той в колесница запрягаше свойте коне вихрогонни, вързал за нея отзад бездиханното тяло на Хектор. [15] Трижди така обикаляше гроба на своя Патрокъл, влизаше в шатрата сетне, оставил убития проснат, ничком похлупен в прахта. Аполон отстраняваше всяка грозна повреда от тялото, жалещ премного героя даже и мъртъв: безспир го покриваше с златна егида, [20] кожата да не пострада, догдето врагът му го влачи. Гневно Ахил позореше така богоравния Хектор. Жалост обзе боговете блажени, щом всичко видяха; те насърчаваха зоркия Хермес трупа да открадне. Всички това одобриха, но само не бяха съгласни [25] бог Посейдон, совооката дева Атина и Хера. Все още мразеха, както по-рано, свещената Троя, царя Приам и народа — виновен бе Парис, загдето двете богини обиди, дошли във обора при него, третата302 той предпочете, дарила го с гибелни страсти. [30] Ала по-късно, когато настъпи дванайсето утро, Феб Аполон заговори открито на всички безсмъртни: „Вий, богове безпощадни, жестоки! За вас мигар Хектор бутове сам не гореше от здрави кози и волове? Даже и мъртъв сега не желаете да го спасите, [35] за да го види съпруга, и майка, и рожба невръстна, татко Приам и народът, които веднага във огън биха трупа изгорили и биха погребали с почит. Вий, богове, подпомагате само Ахил безсърдечен: няма той мисъл за правда и няма сърце преклонимо [40] в свойте космати гърди. Както лъв кръвожаден и стръвен, който, уверен във свойта голяма и дързостна сила, нагло за плячка напада стадата на смъртните хора, също тъй милост Ахил е загубил и срам е забравил, а пък срамът за мъжа е и много полезен,303 и вреден. [45] Случва се нявга човек да изгуби най-свиден свой близък: брата си едноутробен или пък сина си обичан. След като той го оплаче, скръбта му несетно утихва: дух търпелив отредила съдбата на земните люде! 50.. А пък Ахил, щом лиши от живот богоравния Хектор, върза го за колесницата своя и с яд го повлече в кръг покрай гроба Патроклов — ни слава, ни полза получи.