Илиада [bg]

Страх ме е, че ще възбуди гнева ни, макар да е храбър: в своята ярост Ахил осквернява земя бездиханна.“304 А белоръката властница Хера му ядно отвърна: [55] „Можеше вярна да бъде речта ти сега, Сребролъки, ако Ахила и Хектора тачехте вие еднакво. Хектор обаче е смъртен, от женска гърда е засукал, а пък Ахил е роден от богиня, която отхраних, нежно възпитах и дадох сама за жена на Пелея, [60] станал сърдечно любим на мнозина безсмъртни отколе. Всички на сватбата бяхте и сам ти със лира звънлива радваше пира, сподвижник на злите,305 вовеки коварен!“ Облакосборецът Зевс отговори на свойта съпруга: „Херо! Недей да се сърдиш дотолкова на боговете! [65] Двамата почит еднаква не могат да имат. Но Хектор бе на безсмъртните най-мил от смъртните хора във Троя, също на мене, че скъпите дарове той не забрави: никога моя олтар не остави без пир изобилен, без възлияние, нито без дим — наша висша награда. [70] Нека не мислим за кражба на дръзкия306 Хектор от стана. Ние не можем това да укрием от вожда Ахила. Майка му бди неотлъчно и денем и нощем над него. Но ако някой безсмъртен повика при мене Тетида, аз ще й кажа разумни слова, та Ахил да получи [75] дар от Приама и мъртвия Хектор да върне във Троя.“ Тъй рече. Вихрено бърза Ирида вестител отиде. Между скалистия Самос и стръмния Имброс се хвърли право във бурните черни води; и застена морето. В бездната мигом потъна подобно на топче оловно, [80] вързано с връв за тръбичка307 от рог на ливадно говедо, топчето тегне надолу за гибел на хищните риби. Там, в пещерата дълбока, намери Тетида; край нея морски богини седяха събрани; тя бе по средата, плачейки с жал за съдбата на своя Ахил безупречен, [85] който ще падне далеч от родина при плодната Троя. Близо до нея се спря бързонога Ирида и рече: „Ставай, Тетидо, че Зевс, неотменно решаващ, те вика!“ Сребърнонога богиня Тетида така й отвърна: „Богът велик за какво ли ме вика? Но аз се срамувам [90] сред боговете да ида: безмерни страдания имам. Все пак отивам, та слово напразно Кронид да не казва.“ Дивната между богините възтъмна наметка грабна, дреха по-черна от тая не знаеше никъде никой. Тръгна, а вихрено бърза Ирида вървеше пред нея. [95] Морските буйни вълни се разтваряха път да им сторят. Скоро излязоха те на брега, към небето поеха, Зевса Кронид ширногръмец завариха седнал високо, около него в съвет — боговете блажени, всевечни. Седна Тетида до Зевса — Атина й място отстъпи, [100] Хера подаде в ръката й златна и хубава чаша с думи за поздрав сърдечен. Тетида отпи и я върна. Пръв заговори бащата на хората и боговете: „Мила богиньо Тетидо, дойде на Олимп натъжена! Скръб безутешна в душата си имаш: и сам това зная. Все пак ще кажа защо те повиках в двореца небесен. Мъртвият Хектор и вождът Ахил, градове разрушаващ, [105] девет дни308 свада голяма подклаждат сред всички безсмъртни; зоркия Хермес зоват боговете трупа да открадне. Искам обаче аз слава велика да дам на Ахила, [110] та да запазя за в бъдеще твоята почит и дружба. Бързай към стана, предай на сина си поръка от мене! Ти му кажи: боговете се много гневят срещу него, аз пък най-много от всички безсмъртни се сърдя, че с луда ярост задържа той Хектор във стана, трупа му не връща. [115] Страх ако има от мене, той Хектора нека да върне. Аз пък Ирида ще пратя при царя Приам благороден; в стана Приам да отиде и сам да откупи сина си, дарове да занесе на Ахила, духа му да радват.“ Сребърнонога богиня Тетида не бе непослушна. Устремно тя се понесе от стръмния връх олимпийски, [120] влезе при своето чедо в шатъра. Там го намери тежко и жално да стене, а верни другари край него шетаха твърде усърдно и готвеха обед обилен: в шатрата бяха заклали овен гъсторунен, огромен. [125] Щом до Ахила наблизо приседна почтената майка, тя със ръка го помилва, по име го викна и каза: „Сине мой! Ти докога със ридания горки и жалби свойто сърце ще терзаеш? Храна и легло си забравил! Щеше да бъде добре във любов със жена да полегнеш. Дълго не ще ми живееш на тая земя, че до тебе [130] много наблизо са вече смъртта и съдбата всесилна! Ти ме изслушай, защото съм пратеник верен на Зевса. Зевс повели: боговете се много гневят срещу тебе, той пък най-много от всички безсмъртни се сърди, че [135] с луда ярост задържаш ти Хектор във стана, трупа му не връщаш. Хайде предай го веднага, вземи за убития откуп!“