Илиада [bg]

Ний удивени стояхме: тогава Ахил ни не даде да се сразим със троянци, че беше сърдит на Атрида. [395] Аз съм другар на Ахила, един ни тук кораб докара, род мирмидонски е моят, баща ми се казва Поликтор. Много богат е, но вече е старец, приличащ на тебе. Още шест сина той има във къщи, а аз съм му седми. Хвърлихме жребий, на мене се падна да тръгна с Ахила. [400] Идвам от нашите кораби тук да огледам полето, още в зори ще се впуснат във бой светлооки ахейци. Губят търпение, щом са бездейни; и никак не могат техния устрем за битка да спират царете ахейски.“ Богоподобният старец Приам отговори на Хермес: [405] „Ако действително ти си другар на Ахила Пелеев, моля те, цялата истина хайде кажи ми открито: моето чедо лежи ли все още всред вражия лагер, или Ахил го насече и хвърли за плячка на псета?“ Бързият пратеник Хермес продума така на Приама: [410] „Старче, ни псета, ни птици грабливи са яли сина ти! Там е пред шатрата проснат до кораба чер на Ахила. Вече дванадесет дена минават, откак е той мъртъв, тялото все пак не гние и червеи него не лазят, алчно изгризващи други герои, убити от Арес. [415] Щом се покаже зората сияйна, Ахил най-свирепо почва да влачи трупа му край гроба на своя приятел, без да го зле наранява. Щом идеш, ще видиш с почуда колко е росен и свеж, и кръвта е напълно измита; той не е никак изцапан, затворени вече са всички [420] рани безбройни, а в него мнозина медта си забиха. Тъй боговете блажени се грижат сега за сина ти даже когато е мъртъв, че те от сърце го обичат.“ Рече. А старецът трепна възрадван и тъй отговори: „Чедо! Добре е дължими подаръци на боговете [425] всеки да дава. А Хектор — защо не живее той още! — винаги помнеше тия, които Олимп обитават. Ето и те си припомнят за него в смъртта му съдбовна. Хайде сега приеми тази хубава чаша от мене. Ти ме пази и води под закрилата на боговете, [430] докато стигна в широкия шатър на внука Еаков.“ Бързият пратеник Хермес отвърна така на Приама: „Старче! Ти моята младост изпитваш! Не ще ме предумаш; ти настояваш да взема аз дар зад гърба на Ахила. Но се боя и срамувам героя така да ограбвам. [435] да не би после беда ненадейно над мен да се струпа. Спътник на тебе бих станал дори до прочутия Аргос,316 ревностно с теб бих вървял и пешком, и със бързия кораб. Никой не би те нападнал, щом имаш такъв придружител.“ Каза защитникът Хермес и в миг в колесницата скочи. [440] Пъргаво грабна в ръцете си мощни юздите и бича, вдъхна чрез тях на коне и катъри нечувана сила. Стигнаха те до стената на стана и рова, когато стражите тъкмо се канеха свойта вечеря да вземат. Бързият пратеник Хермес ги ръсна със сън благодатен, [445] махна залостника, лесно отвори самичък вратите, вкара Приам и колата, с безценните дарове пълна. Стигнаха те до високата шатра на внука Еаков. Бяха я вдигнали там мирмидонци за царя Ахила, борови стволи насекли, отгоре я вещо покрили [450] с мека тръстика, която изрязали бяха в лъките. Дворът обширен на царя бе гъсто с колове опасан. Борово мандало крепко подпираше плътно вратата. Трима ахейци със мъка залостваха тежките порти, трима ги мъчно отлостваха с тази огромна ключалка, [455] а пък Пелеев Ахил ги затваряше често самичък. Хермес помощник разтвори пред стареца портите, внесе там даровете блестящи за бързия син на Пелея, от колесницата слезе със скок на земята и рече: „Старче! Аз бог съм безсмъртен, бог Хермес! При тебе се спуснах, [460] тъй като Зевс олимпийски за твой придружвач ме изпрати. Аз ще се върна обратно, не бива сега пред Ахила да се покажа; за укор достойно ще бъде пред всички: богът безсмъртен тъй явно да става помощник на смъртен. Вътре ти влез, прегърни коленете на внука Еаков, [465] па го заклевай в баща му и в майка му хубавокоса, също в сина му, дано му затрогнеш сърцето в гърдите!“ Тъй каза Хермес и тръгна назад към Олимп недостъпен. От колесницата слезе Приам Дарданид на земята. Верния спътник Идея остави навън, за да пази [470] двата катъра, конете. Самият пък в шатрата влезе, гдето Ахил боголюбен седеше; край него завари верни другари, насядали малко встрани от героя. Автомедонт благороден и Алким, потомък на Арес, Там му усърдно прислужваха: тъкмо тогава [475] престана той да яде и да пие; трапезата още стоеше. Скришом пристъпи великият старец Приам към Ахила, па коленете му хвана, целуна му кротко ръцете, зли, мъжегубни, които безброй синове му убиха. Както човекът, погубил човек в заслепление тежко, [480]