Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Маркус изсумтя и призова силите на земните фурии, за да изкриви щита настрани със забитото в него оръжие, и с мощен удар на гладиуса отдели острието на косата от дървената дръжка, след което продължи движението, нанесе удар на канима пред себе си и веднага отстъпи назад, опитвайки се да извади острието, заседнало в щита, докато друг легионер зае неговото място, за да може веднага да стане жертва на друга коса, тъй като раненият от Маркус каним се беше сменил с друг също така бързо, както и той.
След това всичко се превърна в безкраен кошмар. Копията на легионерите не бяха достатъчно дълги, за да се сравнят с дължината на канимските коси, а относително тънките им дървени дръжки лесно се чупеха под ударите на заточените остриета.
Очите на легионерите, сражаващи се зад дървената ограда на земните насипи, бяха почти на едно равнище с тези на канимите, но това не им даваше никакви преимущества. Втората редица не можеше да се качи на земните укрепления и да използва щитове, за да прикрие другарите си в първата редица, така че любимата тактика на легиона — непрекъснато да се придвижва напред, нанасяйки смъртоносни удари през едва забележими пролуки в стената от щитове — просто не работеше в отбранителна позиция.
Това е, мрачно си помисли Маркус, отражение на тактиката, която им помагаше да се справят с канимите. Бавното придвижване в обсега на канимските коси, без да ги неутрализира, беше повече от безполезно, но опитът да се сражават на фиксирана позиция, предвид новите оръжия на противника, водеше до безумни загуби в редиците на легиона.
Канимите мачкаха съпротивата на земните укрепления почти без усилие, но никога не развиваха предимството си. А и защо да го правят? Все повече и повече легионери влизаха в битката и все повече и повече от тях падаха на земята с разсечени шлемове.
Дори тежката, многопластова броня върху раменете и гърдите им не можеше напълно да поеме силата на удара, нанесен с огромния замах на канимската коса, и загубите от убити и ранени постоянно нарастваше.
— Сър! — изкрещя Маркус на Красус.
Младият офицер стоеше в първите редици на битката и Маркус го видя да стои над ранен легионер с изписана на лицето му маска на решителност, когато един каним замахна с косата си за довършващ удар.
Мечът на Красус излетя напред и острието на младия гражданин отряза стоманата на канимското оръжие с първото движение, а с второто рани самия каним, който го държеше. Красус хвана ранения и го повлече назад, докато други легионери бързо затвориха празнината.
— Сър! — извика Маркус. — Трябва да натиснем, сър! Трябва да ги избутаме назад, преди да нарежат хората ни на парчета!
— Не! — извика Красус. — Дръжте се на позиция! Ще останете на тази стена, докато инженерите не ни дадат сигнал, Първо копие!
Инстинктите и опитът на Маркус крещяха, че Красус прави грешен избор, че естествената му склонност към консерватизъм като командир, която толкова добре помагаше при други обстоятелства, днес се е превърнала във фатален недостатък. Първи алерански не можеше да си позволи подобни грешки в ръководството.
Но още по-малко можеше да си позволи загуба на единството.
— Чухте го! — изрева Маркус и насочи хората си напред. — Да удържим стената! Да удържим! Да удържим!
Той нямаше представа колко време е минало. На два пъти беше заслепен за кратко — първия път от кръвта на каним, и отново — от кръвта на легионер-ветеран на име Барус. Веднъж нямаше време да се защити срещу косата и само гребена на шлема му на центурион го спаси да не сподели съдбата на Барус.
Канимско оръжие беше оставило дълбока вдлъбнатина в нараменника му, ремъците и острите ръбове под него се впиваха в плътта му, но той продължи да се сражава, продължи да подкрепя хората си, отчаяно изваждайки ранените назад и изпращайки в бой нови легионери.
Цяла вечност по-късно от върха на хълма прозвучаха тръби. Инженерите бяха завършили работата си.
— Отстъпваме! — изкрещя през грохота на сражението Маркус. — Отстъпваме към стената!
Когато алеранските легионери започнаха да отстъпват от оградата, канимите завиха и се втурнаха напред. Те заудряха дървеното заграждение и изтръгнаха от него достатъчно трупи, за да създадат множество дупки, през които нахлуха и започнаха да оказват натиск върху строя на отстъпващите.
Без рицари и чакащия на хълма резерв всичко можеше да завърши с разгром. Няколко кохорти бяха напълно разбити, но Маркус някак успя да съхрани Първа кохорта, отстъпвайки с бой стъпка по стъпка нагоре по хълма.