Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Това оправяше нещата; сложното беше, че нямаше пред кого да сдаде длъжността си.

Седнал с кръстосани крака на постелката, с унтанските дуелистки мечове в скута си, Рилиш зави точилото в парцалче и прибра оръжията в ножниците. Освен ако не се представеше пред някого, който — формално — да заема по-висок чин от него. Той се изправи и даде знак на един войник.

— Намери Нищожния или Пъклената и им кажи, че бих желал да говоря с тях.

Войникът отдаде чест и се затича.

Може би щеше да е нужно официално писмо. Рилиш взе торбата с парчетии, които събираше откак загуби всичко в крепостта. Може би имаше едно-две късчета пергамент.

Войникът се върна.

— Господине, Нищожния и Пъклената желаят да говорят с вас в централния кръг.

— Благодаря.

Рилиш изопна прокъсаната и избледняла туника, препаса мечовете и отметна назад косата си, напоследък израсла твърде дълга и непокорна и с повече сиво, отколкото му се искаше. Тръгна към главния кръг. По пътя още веднъж му направи впечатление съставът на населението тук, на възвишението — толкова много младежи и старци и почти никой на средна възраст. Всички бяха отивали да се бият в чуждите войни и малцина се бяха завърнали. Щом доближи кръга, усети тишината; явно най-накрая нещата са били уговорени. Посрещнаха го само старите уикци — никой от младите нямаше търпение за такива нескончаеми спорове. Или пък бяха заети с нещо. Много от възрастните носеха окъсани мръсни кожи, а мнозина бяха белязани от немощната пепелява бледност на глада, мрачният спътник на всички бежанци. Разделиха се, за да му направят път. Някои го измерваха с открита враждебност. Даже имаше юмруци до костените дръжки на дългите ножове.

Значи такава е славата на малазанците сред уикците днес. При това заслужено. Намери близнаците до юртата на особеното дете. Тук за пръв път го разгледа добре; то седеше, скръстило крачета върху одеяло, а на кръглата му главица се мъдреше малка вълнена шапка. Вярно бе, че черните му очи гледаха необичайно осъзнато за възрастта му.

— Рилиш Джал Кет — започна Нищожния. — Решено е. Сестра ми и аз сме настойници и съветници на това дете, което от раждането си е неоспоримо признато за преродения Колтейн. В това свое качество ние желаем да те назначим за капитан и военен съветник на Главата на всички кланове. Приемаш ли?