Гаснещ зрак [bg]
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Трилогия за Карканас #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-734-6
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гаснещ зрак [bg]». Краткое содержание книги:
Миг след това излезе и платнището бавно се смъкна. Повечето топлина от мангала си беше отишла и Сагандер потрепери и се пресегна за кожените завивки. Отпусна се на леглото. Призракът простена от болка. Тези войници, започваше да разбира той, не бяха всички еднакви. Униформите им заблуждаваха с илюзията за еднаквост, но докато времето се проточваше — докато тази окаяна зима се задържаше, — слабостта, присъща на военната система, започваше да се показва.
„Сложи им меч в ръката, и те откриват острота в мненията си, а мненията им, колкото и глупави и невежи да са, израстват до амбиция, докато не се пролее кръв. Не може да има съгласие между безразсъдните и алчните. Измяната чака и всичко, което е спечелено, трябва след това да бъде посечено на късове, а появи ли се несправедливостта, избиването започва наново.
Създаването на една армия носи отрова. Аз съм на място, откъдето да наблюдавам това, и ще го направя център за тезата на последния ми велик труд. Позициите в обществото са естествени творения, управлявани от естествени закони. Тази гражданска война не е нищо повече от високомерие към боговете.
Само в храмовете ще намерим спасение. Синтара трябва да бъде принудена да разбере това. Балансът на верите, който тя прегръща, трябва да даде насока за баланса на класите в Куралд Галайн. Малцина да управляват, мнозина да следват.
Урусандер е безполезен. Но може би той ще е фигурант. Да, ние, които притежаваме нужната интелигентност и дарби, ние ще бъдем истинските управляващи на това кралство. Нека богът и богинята се реят в техните си лични светове. Стъпка надолу от подиума е мястото, където действа реалната власт, и точно там ще ме намерите.
Трябва да пиша на Райз Херат. Един сондаж за договаряне не би бил излишен. Той със сигурност разбира нуждата от съответните ни роли в това, което предстои. Но ще се обърна към него като към равен, да се уверя, че разбира новата ни връзка. Отдадени на мъдростта, ще се сговорим да спасим Куралд Галайн.
Край на войниците. Издигането на учените. Виждам предстоящо възраждане.“
Простата жена, която поддържаше мангала, се върна, с наведени очи, с две ведра суха тор в ръцете.
Той я загледа, когато клекна пред мангала и започна да го пълни с буците тор. Толкова скромно умение, да се поддържа такъв огън, изискваше съвсем малко сила, още по-малко дисциплина и само няколко искри ум. „Добре е, че има задача, която да ѝ подхожда — помисли той. — Това е дар на цивилизацията. Намирането на задача, която да съответства на всеки гражданин на владението. Но да се изясни, че съществуват граници, за доброто на всички. И ако е необходимо — един железен юмрук, който да го докаже.
Знатните са прави. Домашни мечове, които да поддържат ред във владенията им. Градска полиция. Армия? Разоръжи я и сложи край на непокорното ѝ гнездо, за да не роди раздор тази напаст.“
— Когато приключиш — изграчи Сагандер на слугинята, — ела при мен. Нощта е студена и имам нужда от топлината ти.
— Да, сър — отвърна жената и изтупа ръцете си.
Синтара беше щедра, а щедростта сред могъщите беше наистина добродетел.
— Иска да събере курвите в една стая — каза с усмивка Ренар — и да я нарече Храм на разврата, несъмнено.
Шелтата Лор стоеше пред нея, все още загърната в тежкото си наметало. Не изглеждаше нито объркана, нито смутена от новото уреждане на нещата.
— Е, значи Синтара те изпрати при мен?
Шелтата сви рамене и отвърна:
— Хун Раал го реши. Инфайен ме доведе. Синтара реши да посредничи, но накрая ме отхвърли от храма, като забеляза, че е злоупотребено с тялото ми и тъй нататък. — Замълча и се огледа. — Има ли отделна стая за мен? Нуждите ми са скромни. Предполагам, че дрехите и останалото ще ги пратят от лагера. Допускам, че храната тук е по-добра — да компенсира по-скучната компания.
Ренар се постара да не се усмихне.
— Първо, ще трябва да поозаптиш презрението си, Шелтата Лор. Ако искаш думите ти да режат, наостри лукавството си и най-вече бъди внимателна в избора на жертвата си. Мен не можеш да ме нараниш.
Шелтата смъкна наметалото си и го пусна да падне на пода.
— Войниците говореха за теб — каза. — Липсваш им, или по-скоро липсваше им. Самоубийството на войник в палатката ти донякъде е опетнило репутацията ти.
— Имам високи очаквания — отвърна Ренар, все още седнала и загледана в дъщерята на Тейт Лорат.
Шелтата повдигна вежди, а след това се засмя.
— Това… знам какво е това.
— Нима?
— Да. Това е атака срещу майка ми. Казват ми, че е за мое добро, но всъщност изобщо не го разбират. Когато тя осъзнае, че вече не може да ме насилва, ще намери утеха в отсъствието ми. Виждаш ли, аз съм по-добра в тези неща от нея.