Гаснещ зрак [bg]

Сагандер се намръщи.

— Какво правиш тук непоканена? Остави ни, капитане, освен ако Тейт вече не притежава и теб…

— Тейт не притежава и себе си — каза Инфайен и строгите ѝ очи се впиха в Шелтата Лор, която отвърна на погледа ѝ със сдържано изражение, присъщо на много по-възрастна жена. — Идвам по заповед на Смъртен меч Хун Раал. Детето Шелтата Лор ще бъде заведено в цитаделата. Грижата за нея вече е отговорност на Храма на Светлината. Вдигай се от тези възглавници, дете.

— Аз съм учителят ѝ…

— Знам — прекъсна го Инфайен. — Ако храмът сметне уроците ти за подходящи, те ще ги поемат отсега нататък. Разбира се — добави тя и най-сетне погледът ѝ се спря на Сагандер, — напълно е възможно да си намериш роля в това, но ще преподаваш уроците си в храма, а не тук, в палатката си.

Сагандер помисли и кимна.

— Да, разбира се. Всъщност мисля, че одобрявам.

— Е, това облекчава всички ни. Ставай, Шелтата.

Сагандер отпусна ръка върху рамото на момичето и каза:

— Върви. Наистина така е най-добре.

Шелтата Лор стана. Инфайен ѝ махна с ръка и тя излезе от палатката. Инфайен тръгна след нея, но на входа на палатката спря и погледна Сагандер през рамо.

— Възможно е да не си сред онези, които са я ощетили. Не видях достатъчно, за да реша кое как е. Но все пак ще настоявам да се сложи край на заниманията ти с това момиче насаме.

— Съмняваш се в честта ми?

— Колко често го заявяват тези, които нямат чест!

— Каза жената, която изби деца в гората!

Тя помълча дълго, впила очи в него, и за миг Сагандер повярва, че вижда онова, което би трябвало да са видели онези деца и възрастни, докато мечът е замахвал, за да вземе живота им. Изведнъж се смрази от страх.

— В името на дълга — каза Инфайен — човек понякога трябва да изостави честта. Не беше ли по-рано наставник на едно незаконно пале?

— Заради който дълг честта ми беше опетнена — отвърна Сагандер разтреперано. Поклати глава. — Никога не съм злоупотребил с доверието ѝ, капитане. Попитай я. Стремях се да я спася от майка ѝ.

— Щеше да се провалиш.

— Може би.

— Дори и храмът ще се провали — каза Инфайен.

— Значи смяташ това за безсмислено?

— Не пара̀та в ръката прави курвата, учителю. Превръщането на тялото в стока прави една жена курва. Недостатъкът е в духа. Шелтата и майка ѝ са същите в това отношение, не по-различни от Ренар. Щом вярваш, че спасението е възможно, защо веднага след това говориш против издигането на нас, войниците?

— С аргумента си, капитане, се противопоставяш на желанието на Хун Раал и всъщност на самия Урусандер. — Сагандер се наведе напред. — Разумно ли е това признание?

— В името на дълга понякога човек трябва да изостави честта — повтори Инфайен.