Гаснещ зрак [bg]

— Виждаш грозотата в лицата на амбициозните. Това е техният дълг, изписан съвсем ясно за очите ти. Когато те гледам, тук, сега, аз също виждам какво иска от теб магията.

Шелтата кривна глава.

— Е, какво? Какво виждаш?

— Пустошта в очите ти.

Шелтата примигна и извърна очи. След малко попита:

— Е, и коя стая ще е моята?

— Каниш ли ме да ти бъда учителка?

— Наричаш ли се мъдра?

— Не. Просто съм по-опитна.

Шелтата въздъхна.

— Имах си вече учител. Докосваше ме за удоволствие… о, нищо тъпо или нахално. Тъкмо обратното всъщност. Ръка на моята, за кратко. Отъркване на рамо или потупване по коляното ми. Беше очарователно в патоса си, честно казано. Той също искаше да ме отвлече от майка ми и нейните навици. Но уроците му не струваха нищо. Защо твоите трябва да са по-добри?

— На какво се опитваше да те научи?

— Нямам представа. Може би той самият все още го търсеше. О, и ме караше да разтривам крака, който е загубил. Призрака, така го нарича. Но аз можех да го видя съвсем ясно. Остатъчна енергия — това най-добре би описало излъчването. Тялото се вижда като цяло, все едно каква е реалността на състоянието му. Любопитно, нали?

— Виждаш ли тази енергия и на здрави крайници и тела, Шелтата?

— Да. Показва се силно при някои, слабо при други. Идва в много оттенъци. Твоята, в този момент, е цветът на ясно небе, към зазоряване. Синьо, но сива плоча под него. Разсъмване, или на ръба на свечеряване. Това ми казва, Ренар, че криеш тайна.

— Значи можем да направим това твоя учебен предмет, за начало — каза Ренар.

— Как така, след като не показваш такъв талант?

— Остави самата магия. Забавлявай се с проучванията си в това. По-скоро, работи с мен по правилното разчитане на тези излъчвания. Хайде да открием какво можеш да доловиш от тези, които срещаш или можеш да видиш.

— Върховна жрица Синтара е непроницаема за способностите ми.

— Не съм изненадана. А Инфайен?

— Тя може да убива без чувство. Но тази изтръпналост я прави глупава и нечувствителна. Не може да схване лукавството и затова се страхува от него. Когато усети близостта му, енергията ѝ помръква от подозрителност, омраза и желание да унищожи всичко, което не може да разбере.

Ренар изсумтя и стана.

— Добре. Полезно. Стига никой друг да не знае за скритите ти дарби.

— Никой освен теб.

— Тогава защо се разкриваш пред мен? Ние почти не се познаваме.

— Твоята енергия не се промени в присъствието ми — отвърна Шелтата. — Това означава, че не искаш нищо от мен, не искаш да ми навредиш. Ти просто си любопитна. И — добави тя — моята магия не промени нищо в теб. Никакъв страх, учудване или завист. Тайната, която таиш, Ренар, няма нищо общо с мен, но е най-силното нещо, което съм виждала.

— Хайде, ела да ти покажа стаята ти.

Шелтата кимна и я последва.

„Най-силното нещо, което съм виждала. Под него — цветът на сива плоча.“