Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
Въпросният спомен предизвика ужасяващата й мисъл. — Имаше снимка на санитар и на умствено изостанал човек. Текстът гласеше приблизително: „Този човек, който страда от наследствени увреждания, струва на националната общност шестдесет хиляди райхсмарки. Другарю, това са и твои пари!“ Мисля, беше реклама за някакво списание.
— Виждал съм образци от тази пропаганда — презрително произнесе Готфрид, като че ли това нямаше нищо общо е него.
Карла се изправи.
— Вие сте католик, господин фон Кесел, и Вие сте възпитали Хайнрих в католическата вяра.
Господин фон Кесел изсумтя презрително:
— Хайнрих заявява, че е атеист.
— Вие обаче не сте. И Вие вярвате, че човешкият живот е свещен.
— Да.
— Казвате, че лекарите в Акелберг не изпитват опасни нови лечения върху хора с увреждания, и аз Ви вярвам.
— Благодаря Ви.
— Но правят ли те нещо друго? Нещо по-лошо?
— Не, не.
— Дали преднамерено не убиват хората с увреждания?
Готфрид мълчаливо поклати глава.
Карла го доближи и понижи глас, сякаш в стаята нямаше други хора освен тях. — Като католик, който вярва, че човешкият живот е свещен, ще сложите ли ръка на сърцето си, за да ми кажете, че в Акелберг не убиват умствено изостанали деца? Събеседникът й се усмихна, направи успокоителен жест и отвори уста, за да каже нещо, но думи не излязоха.
Карла коленичи на килима пред него.
— Ще го направите ли, моля? Веднага? Тук, в дома Ви, заедно с Вас са четирима млади немци, синът Ви и трима негови приятели. Просто ни кажете истината. Погледнете ме в очите и кажете, че нашето правителство не убива деца с увреждания. Тишината в стаята беше абсолютна. Готфрид изглеждаше на път да заговори, но промени решението си. Стисна очи, изкриви устата си в гримаса и наведе глава. Четиримата младежи смаяно наблюдаваха конвулсиите на лицето му. Най-накрая той отвори очи. Изгледа ги един по един и спря поглед върху сина си.
После стана и излезе от стаята.
III
На следващия ден Вернер каза на Карла:
Това е ужасно. Говорим за тази работа повече от двадесет и четири часа. Ще полудеем, ако не вършим нещо друго. Хайде да отидем на кино. Отидоха на „Курфюрстендам“ — улица с театри и магазини, която хората винаги наричаха Ку‘дам. Повечето от добрите немски режисьори и сценаристи бяха отишли в Холивуд преди години и понастоящем местните филми бяха второ качество. Гледаха лентата Трима войници със сюжет от време на френската кампания. Тримата войника бяха — корав фелдфебел-партиец; мрънкало с леко еврейски вид; добросъвестен младеж. Последният задаваше въпроси от типа на „Ама евреите наистина ли ни вредят?“ и в отговор получаваше дълги и неумолими лекции от фелдфебела. Щом влязоха в боя, мрънкалото призна, че е комунист, дезертира и стана на парченца при едно въздушно нападение. Добросъвестният младеж се би храбро, произведоха го във фелдфебел и стана поклонник на фюрера. Сценарият бе кошмарен, но баталните сцени си ги биваше. По време на прожекцията Вернер държа Карла за ръката. Тя се надяваше, че ще я целуне в тъмното, но той не го направи.
Лампите светнаха и той обобщи:
— Е, беше ужасно, но поне ме разсея за два часа.
Излязоха от киносалона и намериха колата му.
— Да излезем на разходка, а? — попита той. — Може и да ни е за последно. Тази кола ще застане на трупчета от другата седмица.
Той подкара към Грюневалд. По пътя мислите на
Карла се върнаха на вчерашния разговор с Готфрид фон Кесел. Независимо колко пъти го превърташе през ума си, нямаше начин да избегне от ужасното заключение, до което и четиримата бяха стигнали в края. Курт и Аксел не се бяха оказали случайните жертви на опасен медицински експеримент, както тя мислеше отначало. Готфрид го бе отрекъл убедително. Той обаче не посмя да отрече, че правителството преднамерено убива умствено увредените хора и лъже семействата им по въпроса. Беше трудно за вярване, дори за толкова безмилостни и брутални хора като нацистите. И все пак отговорът на господин фон Кесел бе най-ясният образец за гузна съвест, който Карла бе наблюдавала.
Когато минаваха през гората, Вернер отби от пътя и подкара по една пътека, докато шубраците не скриха колата. Карла предположи, че е водил други момичета тук. Той изключи светлините и двамата седяха в пълна тъмнина. — Ще говоря с генерал Дорн — каза той. Дорн беше неговият началник, важен офицер от авиацията. — А ти? — Според баща ми вече няма политическа опозиция, но църквите още са силни. Нито един искрен във вярата си човек няма да одобри извършваното.