Черното копие и сянката на Властелина [bg]

„Все му е едно – помисли си хобитът. – Каква разлика има за него как ще се нарича държавата в устието на Андуин? Кипящ като котел, вечно променящ се свят – това е неговата радост. Да, от наша гледна точка Драконът е жесток- Той няма да разпалва война, но и няма да я спира. Наистина, не-Светлина и не-Мрак!“

- Велики, но какво да правим ние, Авари? – внимателно попита Форве. – Не можем да оставим братята си от Запада на произвола на съдбата! Ти винаги си бил милостив към нас, спомняйки си за великия Дълг, които ни е възложен – на нас, на Черните джуджета и хората от Средното княжество, да предотвратим Дагор Дагорат. Подскажи ни как да постъпим?

- Никой няма сили да пречи на осъществяването на свободната ви воля – търпеливо рече Златният Дракон. – Ако смяташ, че си длъжен да защитаваш Запада с оръжие в ръце – никой няма да те спре. Само помни, че Западните елфи винаги са разполагали с път за отстъпление, тях ги чакат в Задморие, а вие имате само един дом. И вие ще сте много необходими, когато пробие часът и от здравината на духа ви ще зависи спасението на Света от неизбежното унищожение. Ти не можеш да закриеш с телата на не-многобройната дружина от Водите на пробудата всички изложени на нападение земи. Това ако Олмер тръгне на Изток... само че той няма да тръгне. Пръстените неизбежно ще го повлекат на Запад. Ненавистта на Саурон и Мелкор не е обърната към вас, елфите на Изтока, макар и да спирахте някога настъплението на армиите му, като обърнахте в бягство самите Улаири. Но ако Олмер победи Арнор и Гондор, следващия си удар той ще рече да насочи към вас... Ала надали ще осъществи това си желание.

- Защо? Защо тогава да не се намесим незабавно, щом рано или късно пълчищата му ще се устремят към нас?

- Нима го забранявам? Ако такова е желанието ти, осъществи го! Помни само едно. Засега войната на Олмер със Запада все още може да бъде обърната в човешка разпра. Ако обаче върху чашите на Везните се окажат хвърлени и обединените сили на Средното княжество, Черните джуджета и елфите Авари, тогава силата на натиска на светлата чаша може да се окаже толкова по-голяма от силата на натиска на Олмер, че Везните съвсем ще излязат от равновесие. И тогава... – гласът на Орлангур падна до шепот – Тогава многократно ще нараснат силите на онези, които се стремят да разбият оковите на Мелкор. А получи ли той внезапно свобода, ще рухнат всичките ви планове, толкова старателно разработвани и толкова точно изпълнявани, дълги векове на труд ще се обезсмислят и Дагор Дагорат ще настъпи, преди още да сме готови да го предотвратим.

Настъпи ужасяваща тишина – по-точно, безмълвието на пещерата не бе нарушавано от гласа на Великия Орлангур, който кънтеше само в мислите на гостите му. Но щом Драконът замлъкна, Фолко усети как кръвта му изстива във вените. Колко сложно бил устроен този Свят! Оказва се, безполезно е да се опитваш да унищожиш завинаги това, което смяташ за Зло, защото без него не ще устои и онова, което се приема за Добро.