Ладията на Харон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-626-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Ладията на Харон». Краткое содержание книги:
Помага им Аги Джонсън, красивата дъщеря на петролен магнат, която издава тайните на компанията на екотерористите. Но Кериков не е включил в сметката геолога Филип Мърсър.
Мърсър познава всички подходящи хора на всички подходящи места… а може би по-скоро всички неподходящи хора на всички неподходящи места? Той няма намерение да позволи на Кериков да съсипе политиката, икономиката и околната среда на Съединените щати.
Може ли един човек да спре цяла армия?
Ако човекът е Филип Мърсър… отговорът е «Да»!
— Още не съм започнал да уреждам този въпрос. Не мога да ги поръчам като омлет в ресторант, за Бога.
— Не се дръж като бюрократ. Свържи се с адмирал Морисън и му кажи, че ти трябват. Обърни се към президента, ако се наложи. Той ти дължи достатъчно много услуги.
— Ще направя каквото мога — обеща Хена, изведнъж осъзнавайки неотложността на положението.
— Вероятно ще трябва да предприемем атаката срещу танкера от Виктория. Налага се да искаш разрешение от канадското правителство. Знам, че са ни съседи и така нататък, но стават много докачливи по въпроси за суверинитета като този.
— Вече помислих за това. Трябва да поддържаме връзка. Ти си най-близо до мястото на събитията. Ще останеш ли на телефона до края?
— Не. Отивам в протока Пюджит. Полетът дотам е около пет часа, но ако ще координирам нещата, трябва да бъда на мястото. Ще ти се обадя веднага, щом имам връзка.
— Добре — съгласи се Хена. — Това ли ще е последният удар на Кериков?
— Иска ми се да кажа да, но се съмнявам. — Мърсър затвори и после се свърза с Хаузър. — Капитане, обажда се Филип Мърсър. Уредихте ли си транспорт до Сиатъл?
— Да, наех хидроплан. Пилотът каза, че ще ме закара дотам за около два часа.
— Хубаво. Но трябва да отидете в град Виктория. Там ще чака лодка, която ще вземе терористите от танкера.
— Сигурен ли сте?
— «Южно крайбрежно корабоплаване» имат самолет във Ванкувър, който ще върне хората им в Луизиана. След като потопят танкера, те ще искат да се изтеглят от района колкото е възможно по-бързо. Гледам картата на стената срещу мен и най-бързият начин е с лодка от «Арктика» до Виктория, а после с хеликоптер до Ванкувър и оттам вече ще бъдат свободни.
Хаузър не намери грешка в логиката му.
— Добре, а след това?
— След минута ще тръгна от Валдиз, но вие ще пристигнете във Виктория около три часа преди мен. Чакайте на главния терминал на летището. Ще ви позвъня на пейджъра, когато имам новини за вас. — Докато говореше с Хаузър, Мърсър прошепна на един от служителите да доведе Анди Линдстрьом. — Разказах на директора на ФБР какво се е случило. Нещата са задействани, капитане. Не се тревожете, те няма да сторят нищо лошо на кораба ви, ако успея да им попреча.
— Не се безпокоя за кораба, а за протока Пюджит. Мърсър се приготви да набере друг номер, но Аги го сграбчи за китката.
— Какво правиш? Не можеш да отидеш във Ванкувър.
— Трябва да отида — настоя той. Знаеше, че тя няма да го разбере.
— Капнал си от умора. Вече направи достатъчно. Нека някой друг да свърши това.
— Мислиш ли, че не го искам? Но аз съм такъв и винаги постъпвам така. Когато хората казват: «Нека някой друг да го направи», усещам, че аз съм този друг, Аги.
— Не носиш отговорност за света.
— Имаш право, но поне мога да сторя нещо малко. — Повече от всичко друго Мърсър искаше да се измъкне от тази бъркотия, да замине някъде далеч заедно с Аги и да забрави всичко. За миг изпита желание да бъде един от онези, които сляпо вярват, че други могат да оправят нещата в света. Мърсър заговори уморено и примирено. — Трябва да се погрижа за тази история и да видя края й, Аги.
Тя го обичаше заради всеотдайността му, но осъзна, че колкото и да бъде споделена любовта и един ден, Мърсър няма да бъде с нея. В живота му винаги щеше да има нещо друго, някакво предизвикателство или криза, която щеше да го съблазни като чужда жена. Макар че не желаеше да притежава мъжа на мечтите си, Аги разбра, че иска повече, отколкото той може да и даде. А ако Мърсър се превърнеше в онова, което тя искаше, промяната щеше да означава, че той вече не е човекът, в когото се е влюбила. Дилемата и беше «параграф 22», чието единствено решение беше да сложи край веднага, преди да бъде наранена повече от сега. Мисълта да прекрати връзката им, преди още да е започнала, създаде болезнена празнота в душата й, която имаше чувството, че никога няма да се запълни.
— Разбирам — излъга тя.
— Когато всичко свърши, искам да… Искам да кажа, че ако ти и аз… Мисля, че разбираш какво имам предвид. Ще поддържаме връзка.
— Разбира се. — Чувствата и бяха толкова объркани, че не можеше да го погледне в очите. Аги обаче се овладя, но когато се обърна, за да му каже, че повече не иска да го вижда, той бе изчезнал.
Мърсър и Анди Линдстрьом се срещнаха пред кабинета на директора на оперативния център.
— Трябва ми самолет, за да ме закара до Виктория, Британска Колумбия, колкото е възможно по-бързо — без предисловия заяви Мърсър.