Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
Нещо се раздвижи между дърветата зад Крум. Хари, който познаваше по-добре гората и нейните обитатели, инстинктивно хвана българина за ръката и го дръпна към себе си.
— Какво става?
Хари поклати глава и се взря натам, където бе забелязал движението. Пъхна ръка в мантията за магическата си пръчка.
В следващия момент иззад един висок дъб залитна силует на мъж. Отначало Хари не го позна… после видя, че е Крауч.
Ако се съдеше по вида му, бе вървял с дни. Мантията му бе разкъсана на коленете и окървавена, лицето му бе издрано, беше брадясал и посивял от изтощение. Безупречните му някога коса и мустаци не бяха мити и подстригвани отдавна. Поведението му обаче бе далеч по-странно от вида му. Крауч сякаш говореше на някого, когото само той виждаше, с неразбираеми думи и жестове. Това напомни на Хари за един стар скитник, когото бе срещнал веднъж, докато беше на пазар със семейство Дърсли. Онзи също оживено разправяше нещо на въздуха. Леля Петуния грабна Дъдли за ръката и го издърпа на отсрещната страна на улицата да не се приближава до скитника, а вуйчо Върнън избълва пред семейството дълго нравоучение как би постъпил той с всички просяци, ако имаше власт.
— Този не беше ли съдия? — попита Крум, вперил поглед в Крауч. — Не е ли от вашето министерство?
Хари кимна, поколеба се за момент и бавно отиде до господин Крауч, който не го и погледна, а продължи да нарежда на близкото дърво: „…и като направите това, Уедърби, изпратете сова до Дъмбълдор да потвърдите броя на учениците от «Дурмщранг», които ще пристигнат за турнира… Каркаров току-що ме уведоми, че ще бъдат дванайсет…“
— Господин Крауч? — предпазливо го заговори Хари.
— „…после изпратете сова и до Мадам Максим, че тя може да иска да увеличи броя на учениците, които ще доведе, след като Каркаров се спря на дузина… Гледайте да свършите и това, нали, Уедърби? Ще се справите, нали? Ще се…“
Очите на Крауч щяха да изхвръкнат. Той се блещеше към дървото, продължавайки да му говори, но вече без да издава звук. После залитна и се смъкна на колене.
— Господин Крауч! — извика по-високо Хари. — Добре ли сте?
Крауч извъртя поглед нагоре. Хари се огледа и видя, че Крум го бе последвал между дърветата и също се навеждаше над Крауч в недоумение.
— Какво му е?
— Нямам представа — смънка Хари. — Знаеш ли, я по-добре иди и доведи някого…
— Дъмбълдор! — едва успя да каже Крауч. Той посегна, хвана мантията на Хари и го задърпа към себе си, макар че гледаше някъде над главата му. — Трябва… да говоря… с Дъмбълдор…
— Добре — рече Хари, — ако се изправите, господин Крауч, ще идем горе до…
— Аз извърших… голяма… глупост — задъхваше се Крауч. Беше напълно обезумял. Очите му се въртяха и се разширяваха, а по брадата му се стичаше струйка слюнка. Всяка дума изговаряше с огромно усилие. — Трябва… да кажа… на Дъмбълдор…
— Станете, господин Крауч — подкани го Хари с висок и ясен глас. — Изправете се и аз ще ви заведа при Дъмбълдор.
Очите на Крауч пак се извъртяха и се спряха върху него.
— Кой… вие? — едва прошепна той.
— Ученик от „Хогуортс“ — отвърна Хари и погледна към Крум за помощ, но той се беше отдръпнал и явно бе вече много изнервен.
— Вие не сте… негов? — прошепна Крауч и устната му увисна.
— Не — отвърна Хари, без да има и най-малка представа за какво говори Крауч.
— На Дъмбълдор?
— Точно така — рече Хари.
Крауч го дърпаше към себе си. Хари се опита да откопчи мантията си от пръстите му, но той стискаше много здраво.
— Предупредете… Дъмбълдор…
— Ще доведа директора, ако ме пуснете — каза Хари. — Пуснете ме сега, господин Крауч, и аз ще го доведа.
— Благодаря ви, Уедърби, а като направите и това, донесете ми, ако обичате, чаша чай. Скоро ще дойдат съпругата и синът ми, тази вечер сме на концерт със семейство Фъдж. — Той отново заговори гладко на дървото, явно съвсем забравил за Хари, който от изненада в първия момент не забеляза, че Крауч го е пуснал. — Да, синът ми наскоро получи СОВА по дванайсет предмета, отлично, да, благодаря ви, да, много съм горд наистина. Донесете ми сега, ако обичате, онзи меморандум от министъра на магията на Андора да нахвърля отговора, ако имам време…
— Ти остани тук с него! — каза Хари на Крум. — Аз ще ида да доведа Дъмбълдор, по-бързо ще стане, знам къде е кабинетът му…
— Той е луд! — рече Крум, гледайки с дълбоко недоверие Крауч, който продължаваше да дърдори на дървото, явно смятайки го за Пърси.
— Само стой при него — повтори Хари и понечи да тръгне, но движението му предизвика нова рязка промяна в поведението на Крауч, който този път го сграбчи през коляното и го дръпна отново на земята.