Хари Потър и огненият бокал

— Потър!

Хари се закова на пети и се озърна.

Снейп се бе появил откъм тайната стълба зад водоливника. Вратата в стената зад гърба му се затвори, докато той правеше знак на Хари да се върне при него.

— Какво търсиш тук, Потър?

— Трябва да говоря с професор Дъмбълдор! — на един дъх отвърна Хари, като се втурна обратно по коридора и спря този път пред Снейп. — За господин Крауч… той се върна… сега е в гората… иска да…

— Що за глупости? — прекъсна го Снейп и черните му очи засвяткаха. — За какво говориш изобщо?

— За господин Крауч! — изкрещя Хари. — От министерството! Нещо е болен или… в гората е… иска да види Дъмбълдор… Само ми кажете паролата…

— Директорът е зает, Потър — каза Снейп и изкриви уста в лукава усмивка.

— Трябва да кажа на Дъмбълдор! — викаше с цяло гърло Хари.

— Не ме ли чу, Потър?

Хари усети какво огромно удоволствие е за Снейп да му откаже нещо крайно важно в критичен момент.

— Слушайте — разяри се момчето, — Крауч не е в ред… той… е полудял… казва, че искал да предупреди…

Каменната стена зад Снейп се плъзна и се отвори. Появи се Дъмбълдор в дълга зелена мантия и с леко въпросително изражение на лицето.

— Има ли някакъв проблем? — попита той, местейки поглед от Хари към Снейп и обратно.

— Професоре! — започна Хари, за да изпревари Снейп. — Господин Крауч се появи… там долу в гората, иска да говори с вас!

Хари очакваше директорът да задава въпроси, но за негово облекчение това не стана.

— Заведи ме — каза веднага Дъмбълдор и профуча по коридора след Хари покрай Снейп, който стоеше до водоливника и изглеждаше два пъти по-грозен.

— И какво каза Крауч? — попита Дъмбълдор, докато слизаха бързо по мраморното стълбище.

— Каза, че искал да ви предупреди… каза, че е направил нещо ужасно… спомена сина си… и Бърта Джоркинс… и… и Волдемор… че Волдемор ставал по-силен…

— Така значи… — каза само Дъмбълдор и ускори крачка, щом излязоха в непрогледната тъмнина.

— Той не се държи нормално — продължи Хари, бързайки да върви редом с Дъмбълдор. — Сякаш не съзнава къде е. Говори, като че Пърси Уизли е там, после изведнъж сменя тона и казва, че трябва да говори с вас… Оставих го с Виктор Крум.

— Така ли? — рязко попита Дъмбълдор и продължи с още по-големи крачки, та Хари трябваше вече да подтичва до него. — Знаеш ли дали някой друг го е видял?

— Не — отвърна Хари. — Изостанахме малко назад с Крум да разговаряме, след като господин Багман ни инструктира за третото изпитание, и тогава видяхме господин Крауч да се появява откъм гората…

— Къде са те? — попита Дъмбълдор, когато светлините на бобатонската карета пробиха мрака.

— Ето там — отвърна Хари и изпревари Дъмбълдор да му покаже пътя между дърветата. Все още не чуваше гласа на Крауч, но знаеше къде да го търси. — Не беше много по-встрани от каретата… тук някъде трябва да беше…