Децата на капитан Грант
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечо Обов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Децата на капитан Грант». Краткое содержание книги:
— Къде е Уйл Халей? — запита Гленарван.
— Не знам, милорде — отговори Джон Манглс.
— А моряците му?
— Изчезнали като него.
— И като него, без всяко съмнение, мъртвопияни — добави Мак Набс.
— Трябва да ги потърсим! — каза Гленарван. — Не можем да ги изоставим на кораба.
Мълреди и Уйлсън слязоха в носовото помещение, но след две минути се върнаха. Помещението беше празно. Тогава те претърсиха целия кораб, но не намериха нито Уйл Халей, нито моряците му.
— Как? Никой? — каза Гленарван.
— Да не са паднали в морето? — запита Паганел.
— Всичко е възможно — отговори Джон Манглс, много загрижен от това изчезване.
После тръгна към задната част на кораба.
— Към лодката! — каза той.
Уйлсън и Мълреди го последваха, за да спуснат малката спасителна лодка в морето, но и тя беше изчезнала.
Глава V
ПО НЕВОЛЯ МОРЯЦИ
Уйл Халей и екипажът му се бяха възползували от нощта и съня на пътниците и бяха избягали с единствената лодка на кораба. В това нямаше никакво съмнение. Този капитан, който по дълг трябваше да остане последен на кораба, го бе напуснал първи.
— Тия негодници са избягали — каза Джон Манглс. — Но толкова по-добре, милорде. Спестяват ни доста неприятни сцени!
— И аз така мисля — отговори Гленарван. — Впрочем ние си имаме капитан, а също и моряци, които, макар и да не са опитни, са поне пълни с кураж, това са твоите спътници, Джон. Нареждай и ние сме готови да ти се подчиняваме.
Майорът, Паганел, Робърт, Уйлсън, Мълреди и дори Олбинет започнаха да ръкопляскат на думите на Гленарван и строени на палубата, зачакаха заповедите на Джон Манглс.
— Какво трябва да правим? — запита Гленарван. Младият капитан хвърли поглед към морето, огледа повредените мачти на кораба и след като поразмисли, каза:
— Милорде, имаме два начина да излезем от това положение: да изтеглим кораба и продължим да плаваме, или да стигнем до брега със сал, който ще построим лесно.
— Ако можем да изтеглим кораба, да го изтеглим — отговори Гленарван. — Не мислите ли, че това е най-доброто, което можем да направим?
— Да, ваша светлост, защото на брега какво бихме правили без превозни средства?
— Трябва да избегнем брега — добави Паганел. — Не бива да се доверяваме на Нова Зеландия.
— Още повече че сме се отклонили много от пътя — поде Джон. — Няма съмнение, че поради нехайството на Халей сме отнесени на юг. По пладне ще направя наблюдения и изчисления и ако се намираме южно от Окленд, както предполагам, ще опитам да се придвижим с „Мъкуори“ на север, плавайки покрай брега.
— А повредите на платнохода? — запита леди Елена.
— Не мисля, че са сериозни, госпожо — отговори Джон Манглс. — За да заместя предната мачта, ще приспособя на носа на кораба някаква друга мачта и плавайки, макар и бавно, ще стигнем, където искаме. Ако за нещастие корпусът на кораба е продънен или не може да бъде изтеглен от пясъка, тогава ще трябва да слезем на брега и да вървим пеша до Окленд.
— Да видим първо в какво състояние е корабът — каза майорът. — Това е най-важното.
Гленарван, Джон и Мълреди отвориха големия входник и слязоха в трюма. Там имаше около двеста тона щавени кожи, нахвърляни небрежно. Преместиха ги без много мъка благодарение на скрипците, прикачени на страничните крепители на главната мачта. Джон нареди веднага да изхвърлят част от балите в морето, за да облекчи кораба.
След три часа упорит труд успяха да прегледат дъното на кораба. Два шева от обшивката на лявата страна се бяха отворили. „Мъкуори“ беше наклонен надясно, вследствие на което лявата страна беше над водата и през отворените шевове не можеше да проникне вода. Впрочем Уйлсън побърза да запълни дупките с кълчища и отгоре да прикове внимателно лист медна ламарина.
Водата в трюма не беше повече от шестдесет сантиметра. Помпите щяха да я изсмучат лесно и да облекчат още повече кораба.
След прегледа на корпуса Джон намери, че той беше пострадал малко от засядането. При изтеглянето може би една част от лъжливия гръбнак да остане в пясъка, но можеше и без нея.
След като прегледа вътрешността на кораба, Уйлсън се гмурна във водата, за да определи положението на платнохода върху пясъка.
„Мъкуори“ с нос, обърнат на север-северозапад, беше заседнал върху една плитчина от тинест пясък с много стръмни склонове. Долният край на вълнореза и около две трети от гръбнака бяха затънали дълбоко. Останалата част до кърмовия опор плаваше във вода, чиято дълбочина достигаше десет метра. Кърмата не беше затънала и кормилото действуваше свободно. Това позволяваше да го използуват при първа възможност.