Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
чуваше ги зад себе си, блъскащи се в стените, издаващи нечовешки писъци, в които обаче, се съдържаше твърде човешка ярост. Претича покрай една редица от крипти и видя някакъв проход в каменната стена. чак когато скочи в него и попадна в почти пълен мрак, осъзна, че се намира на твърде ниско място в пещерата, за да може това да е част от катакомбата и че е скочил в някаква напълно непозната територия.
Вече не можеше да се върне. Продължи да бяга, препъвайки се в полузаровени препятствия, удряйки се в стените, знаейки, че ако падне, ще връхлетят отгоре му за секунди. Видя пред себе си огромно петно то мрак и разбра, че това е дупка. По скалата зад него драскаха нокти и той скочи с дива ярост, без дори да спре, за да прецени разстоянието или да се стегне.
Удари се в отсрещната стена, не успя да се задържи за хлъзгавия камък и се плъзна надолу. Улови се за ръба на цепнатината, краката му намериха опора в някакъв наклон, осеян с ронещи се отломки и камъни. Внезапният скок го остави без дъх; не беше повярвал напълно, че това беше дупка, докато не усети под себе си студения въздух, вместо твърда земя. Вампирите виеха почти непосредствено над главата му, затова той разтвори отмалелите си пръсти, които стискаха ръба и се остави да се плъзне надолу.
Вампирите отново се бяха опитали да нападнат Мадлин и сферата ги беше унищожила. Съществата се бяха повлекли след нея неохотно, сякаш някой ги беше принудил да го сторят. Оттогава насам нямаше чувството, че някой я следи.
Беше почти готова да се разплаче от облекчение, когато намери тунел, който водеше нагоре. Наклонът беше стръмен, затова уви сферата в шала и го завърза на врата си. Превръзката не беше особено сигурна, но освобождаваше и двете й ръце и правеше катеренето по прохода много по-лесно.
Тунелът я изведе отново над пещерата с криптите, на един приличен участък от пасажа Краката я боляха от стръмното изкачване. Входът на пещерата трябваше да се намира вдясно, над балкона, ако беше запомнила добре. Видя премигващата светлина на факлите, дима в застоялия въздух, проникващ през процепите в стените на голямата крипта в центъра. Какво прави Макоб там? зачуди се тя. Не, не мисли за това, просто си върви по пътя, сега, когато още можеш да го сториш. Сферата я правеше донякъде неуязвима.
Тя се промъкна през затрупания и пропаднал проход, наведе се, за да не се вижда иззад онова, което беше останало от балюстрадата и бавно тръгна напред, макар че я беше страх. Когато се приближи до мястото, където според нея пасажът излизаше пред криптата, видя в светлината нещо странно. След миг очите и доловиха проблясъка на друга факла, която гореше до входа на криптата откъм тази страна на пещерата.
Тя продължи, но онази факла я тревожеше. Стигна до балкона и с облекчение видя, че на входа на криптата не се виждаха охраняващи я кадаври. Още няколко крачки и щеше да се озове в нея и оттам да избяга в канализацията. Тя се поколеба. На един вампир нямаше да му е нужна факла. Всъщност, доколкото й беше казвал Никола, те се бояха от огън. Огънят означаваше хора.
Ръцете й лепнеха, гърбът я болеше от падането и никак не й се искаше да умре тук долу. Но ако Никола беше успял да се измъкне, това можеше да е той. Мърморейки под нос, тя тръгна покрай разрушената арка, извисяваща се напреки на балкона и отново излезе на пасажа. Криптата с факлата беше близо, но имаше препятствие. Един участък от пасажа се беше свлякъл напълно и пропастта беше широка метър или два. Можеше да се подпре на тавана и лесно да мине покрай нея, но отстъплението нямаше да е лесно. Сега виждаше предната част на криптата. По-голямата част от стръмния покрив беше пропаднала, но от двете страни на оцелялата врата имаше статуи на воини с шлемове и пики. Факлата беше забита в хлабините над вратата и тя виждаше, че мазилката и камъните над нея бяха изпаднали, и там се образуваше отвор в криптата. Още едно доказателство: ако бяха искали, вампирите са можели да се изкачат по стената; не е имало нужда да отварят вратата на криптата.
Като стана дума за вампири… Поне три бяха седнали пред зейналата врата на криптата, подобни на безформени купчини парцалаци и кокали. Не помръдваха, нито пък издаваха някакви звуци и тя изобщо нямаше да ги види, ако не беше сигурна, че бяха някъде наоколо. Приличаха на нещастни палета, отритнати настрана, докато някой отново ги поиска
Тя се промъкна предпазливо покрай стената. Вече можеше да види какво става в самата крипта, но тя беше потънала в мрак, а и факелът беше заслепил донякъде зрението й, затова светлината от призрачния лишей се оказваше съвсем недостатъчна. Тя се вгледа напрегнато и й се стори, че долавя раздвижване във вътрешността. След това в един силует пресече стълба от светлина, струяща от отворената врата и сърцето на Мадлин подскочи. Беше Доктор Хал.