Молитвената песен

Стълбата свърши. Застанаха пред малка дървена врата с прозорец с решетка. Ето откъде е идвала слабата светлина, докато се бяха изкачвали. Слантър притисна лицето си върху решетките и надникна през прозореца. Някъде близо до тях виковете на преследвачите им отекваха силно.

— Пак ще трябва да тичаме — каза Слантър през рамо. — Напред, през голямата зала. Стойте близо един до друг!

Гномът отвори вратата и те отново се озоваха на светло. Слантър ги поведе вляво по дълъг коридор край ниши и врати, край поставки с ръждясали доспехи и накачени по стените оръжия. Виковете се засилиха и на петимата им се стори, че тичат право към тях. Изведнъж от всички страни се разнесоха викове. Зад тях, само на няколко ярда, се отвори врата и в коридора нахлуха множество гноми преследвачи. Те нададоха възбудени викове и хукнаха след тях.

— Бързо — извика Слантър.

Дъжд от стрели се сипеше край тях, докато се доближаваха до две високи дървени врати. Слантър и Гарет Джакс се хвърлиха върху едната и я отвориха. Те се втурнаха през нея и хукнаха надолу по една дълга стълба. Стигнаха до голямата зала, както им беше казал Слантър. Ярка дневна светлина струеше през високите прозорци с решетки. Петимата от Кълхейвън се затичаха край маси и пейки. Зад тях преследвачите гноми нахлуха в помещението.

Джеър следваше Слантър. Изпитваше пареща болка в дробовете си, а раната на рамото пулсираше бясно. Край тях прелитаха стрели и се забиваха в дървените маси и пейки. Отвсякъде бяха заобиколени от гноми.

— Стълбите — изкрещя обезумял Слантър. Пред тях дълга стълба се виеше нагоре към един балкон и те хукнаха към нея. Няколко гнома обаче ги изпревариха, застанаха пред стъпалата и им препречиха пътя за бягство. Гарет Джакс тръгна право към тях. Засили се, скочи върху една пейка, отхвърли тялото си с един скок и се метна като котка върху изумените гноми. С дълги ножове в двете ръце той се изплъзваше от копията и мечовете им и ги посичаше един след друг. Когато другите се присъединиха към него почти всички гноми преследвачи бяха мъртви. Останали бяха само неколцина, но те се разбягаха.

Гарет Джакс се обърна към Слантър. Цялото му лице беше покрито с кръв.

— Къде е Кроуг, гноме?

— През коридора зад балкона! — отвърна Слантър. — Хайде, бързо!

Хукнаха нагоре по стълбата. Зад тях нови преследвачи се доближиха и заизкачваха на бегом стъпалата. На средата на стълбата гномите ги настигнаха. Майстора на бойните изкуства, джуджето и елфът се обърнаха да ги отблъснат. Слантър изтегли Джеър няколко стъпала по-нагоре, за да го предпази. Гномите размахваха мечове и боздугани. Разнесе се оглушително дрънчене на метал. Нападателите откъснаха Гарет Джакс от останалите и той изостана. Елб Форейкър падна. Ранен беше в главата от отплеснало се острие. По лицето му се стичаше кръв. Помъчи се да стане, но не успя и Еден Елеседил му се притече на помощ. За известно време елфът успяваше да отблъсква нападателите, но в ръката, в която държеше тънкия си меч, се заби едно копие. За миг принцът се разсея и един гном замахна с боздугана си към крака на елфа. Еден Елеседил изкрещя от болка и падна. Нападателите се нахвърлиха върху него.