Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Докато се спускаше надолу, тя нито за миг не откъсна очи от черната дупка под нея. От горната част на стълбата Мейлморд изглеждаше като тъмна размазана маса. С всяко следващо стъпало дупката се очертаваше все по-ясно. Постепенно животът в долината започна да придобива контури и форми. Дърветата бяха огромни, наклонени и много стари, изкорубени. Сред тях растяха гъсти храсталаци и плевели с несъразмерна големина. Лози се виеха около всичко — приличаха на змии без глави и опашки. Растителността в тази джунгла нямаше яркозеления цвят на пролетта. Тя беше мръсно сива, имаше вид на нещо, което умира в мразовития студ на зимата.
Въпреки това жегата беше непоносима. Девойката от Вейл имаше чувството, че върви през горещ летен ден, толкова жарък, че земята се напуква, тревата придобива кафеникави оттенъци, а изсъхналата почва попива всяка капчица вода. Ужасната воня на каналите тръгваше оттук, излъчваше се от земята и от растителността на джунглата на талази, от които ти прилошаваше, задържаше се неподвижно във въздуха и се просмукваше в скалата на планината. В началото беше направо непоносима, въпреки мазилото на Коглайн в ноздрите. След известно време обаче Девойката от Вейл престана да се задушава. Обонянието й просто се беше притъпило. Вече и жегата не й се струваше толкова нетърпима. Тялото й се беше приспособило към високата температура. Ужасната горещина и противното зловоние бяха престанали да й правят впечатление. Не можеше да се отърве единствено от зловещия тягостен вид на черната дупка.
Чуваше се някакво съскане и свистене. Растителността се надигаше и спускаше: Приличаше на тяло, което диша. Девойката от Вейл изпита усещането, че цялата долина беше нещо живо, едно самотно същество, въпреки несъразмерните си части, което можеше да действа, да мисли и да чувства. И въпреки че нямаше очи, Брин усещаше, че я гледа. Наблюдаваше я и чакаше.
Девойката от Вейл обаче продължи да се спуска по стълбата. И през ум не й минаваше да се отказва. Пътуването, което я беше довело до тук, беше толкова продължително и мъчително, беше й коствало толкова много жертви. Тя вече не е момичето, което беше преди да тръгне. Магията я беше превърнала в нещо ново и ужасно. Затвори очи при тази мисъл. Сега вече можеше да го признае пред себе си. Тя беше променена. Магията я беше променила. Поклати глава. Кой знае, всъщност това, което беше изживяла, може би не е промяна, а просто едно прозрение. Може би това, че беше научила какви ужасяващи възможности имаше силата на магията, само й беше разкрило нещо, което винаги си е било такова, разкрило й беше нея самата такава, каквато тя винаги си е била и всъщност тя изобщо не се беше променила. Може би тя просто едва сега разбираше истинската си същност.
Мислите не я отвличаха от огромния размер на долината Мейлморд, до която тя почти беше стигнала. Оставаше й само един последен завой на каменната стълба Кроуг. Брин забави крачка и се втренчи в джунглата под нея — усукан лабиринт от стволове, клони и лози, потънали в мъгла, повдигане и спускане на живота, пуснал дълбоки корени там долу, равномерно свистящо дишане. Сред опустошените гърди на черната дупка нямаше никакви други признаци на живот.
Някъде сред тази объркана плетеница от растителност обаче беше скрита книгата Илдач.
Как ли ще я намери?
Стоеше върху Кроуг на двадесетина стъпала от най-долния й край. Мейлморд се надигаше навсякъде около нея. Погледна я смутено. Отчаяно се мъчеше да потисне отвращението и страха, да запази самообладание. Знаеше, че сега беше моментът да използва песента. Дърветата, шубраците, лозите на тази джунгла приличаха на онези разкривени, вплетени едно в друго дървета в гората над Езерото на дъгата. Песента на желанията можеше да се използва, за да ги раздели. Можеше да образува проход.
Но докъде щеше да я отведе този проход? Поколеба се. Нещо вътре в нея я предупреждаваше да бъде предпазлива, нашепваше й, че този път силата на песента на желанията трябваше да се използва по друг начин, че само силата нямаше да е достатъчна. Мейлморд беше прекалено огромна, прекалено силна, за да бъде подчинена с използвания досега начин. Брин трябваше да прибегне до лукавство и хитрост. Черната дупка беше творение на същата магия, която Девойката от Вейл владееше, предавана през вековете още от света на магьосничеството, от времето, когато магията е била единствената сила…