Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Джеър беше обзет, от странна възбуда. Имаше чувството, че нищо не беше в състояние да спре приятелите му.
Оръжия летяха от всички страни, а виковете на ранените и умиращите изпълваха сумрачния следобед. Сега се намираха в центъра на двора и пред тях се издигаха високите стени на замъка. Внезапно Младежът от Вейл усети силен удар и залитна. Изненадан забеляза върха на копие, което стърчеше от рамото му. Болката се разнесе по цялото му тяло. Слантър го видя, че залита и веднага се притече на помощ. Задържа го на крака и започна да го влачи след другите. Хелт нададе гневен вик и започна да отблъсква яростно гномите, които се мъчеха да ги хванат. Джеър изпита неописуема болка и стисна силно очи. Ранили го бяха, мислеше си той и не можеше да повярва. Подвижната врата се мержелееше пред тях. В подножието й вече се бяха струпали множество гноми, които нападаха яростно и викаха предупредително. Вратата на кулата със задвижващия механизъм се затвори с трясък и зъбните колела започнаха да се въртят. Вратата започна бавно да се спуска.
— Гарет! — викна предупредително Форейкър, почти пометен от щурм на гномите нападатели.
Хелт връхлетя върху гномите и ги разпръсна с лекота. Засипаха го с удари от всички страни, но той ги парираше без никакво усилие. От стените зад тях гноми стрелци насочиха стрелите си към огромния човек от границата. Две го улучиха. При втория удар той се свлече на колене, но не се предаваше. После се появи пред кулата с механизмите. Започна да блъска затворената врата с огромното си тяло. Вратата се разскърца, изметна се и се отвори. Хелт нахлу в кулата и връхлетя върху група гноми защитници. Разпръсна ги като пилци от механизма и протегна яките си ръце към лостовете, за да ги затегне отново. Подвижната врата забави ход и спря сред шум от скърцане на механизми и дрънчене на вериги. Назъбеният й край увисна неподвижно на около десетина стъпки от земята. Гарет Джакс разпръсна останалите пред вратата гноми, а Слантър и Джеър влязоха в затъмнения двор. Той беше празен, поне засега. Джеър се свлече на колене и изпита пареща болка. Слантър се завтече към него.
— Съжалявам, момче, но трябва да свърша тази работа.
С едната си ръка го хвана за рамото, а с другата издърпа стрелата. Джеър изкрещя и насмалко не изгуби съзнание. Слантър го придържаше, като междувременно пъхна парче плат под куртката и го привърза здраво с колана си.
Под подвижната врата Гарет Джакс, Форейкър и Еден Елеседил бяха застанали един до друг в очакване на напредващите гноми. Хелт, който все още беше в кулата, пак освободи лостовете. Вратата отново започна да се спуска.
Джеър премигна и погледна насълзените от болката очи. Нещо не беше в ред. Човекът от границата изобщо не се опитваше да ги последва. Натискаше с цялата си тежест лостовете и наблюдаваше как вратата се доближава до земята.
— Хелт…? — прошепна немощно Джеър.
В този миг Младежът от Вейл разбра намеренията на човека от границата. Хелт се опитваше да свали до долу вратата и да я притисне от другата страна. Ако направеше това, той щеше да остане в капан. Човекът от границата щеше да се обрече на сигурна смърт.
— Хелт, недей! — извика Джеър и скочи на крака.
Вече беше късно. Вратата се спусна и се удари в земята. Гномите защитници се разкрещяха гневно и се нахвърлиха освирепели върху мъжа в кулата. Хелт събра всичките си сили и изтръгна лостовете. Механизмът на вратата беше разбит.
— Хелт — изкрещя отново Джеър и се мъчеше да се изтръгне от Слантър. Човекът от границата стигна залитайки до вратата на кулата, протегнал дългото копие пред себе си. Гноми прииждаха от всички страни. Той се приведе и олюля. Въпреки това ги удържа за миг. После те се струпаха върху му и го довършиха.
Джеър стоеше като вцепенен зад вратите. Гарет Джакс го доближи, доста грубо го завъртя и блъсна пред себе си.
— Тръгвай! — изръмжа Майсторът на бойните изкуства. Бързо, Джеър Омсфорд, какво зяпаш!
Младежът от Вейл се отдръпна от вратата, все още изумен.
Гарет Джакс тръгна до него.
— Той и без това вече умираше — каза Майсторът на бойните изкуства. Джеър вдигна рязко глава. Сивите очи го гледаха втренчено. — Крилатите същества в складовото помещение го отровиха. Прочетох това в очите му, Младежо от Вейл.
Джеър кимна безмълвно и си спомни погледа на човека от границата.
— Но ние… ние можехме да…
— Ние можехме да направим много неща, ако не бяхме тук, където сме — прекъсна го Гарет Джакс. Гласът му беше ледено студен. — Отровата е смъртоносна. Той е знаел, че умира. Предпочел е да свърши по този начин. А сега бягай!