Молитвената песен
- Автор: Брукс Терри
- Серия: Шаннара #3
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елмира Димова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Молитвената песен». Краткое содержание книги:
Брин се вторачи. Ето откъде е идвало свистенето, което беше чула преди това в каналите. Наподобяваше дишане. Девойката от Вейл премигна в сивкавия сумрак. Дали беше видяла…?
В най-ниската част на долината гората се раздвижи.
— Ти си жива — прошепна тя и се помъчи да потисне чувството, което я завладя, когато разбра това.
Приближи се до края на издатината, до самия й ръб, точно там, където пътеката Кроуг се съединяваше с нея. Груби каменни стъпала бяха издялани в скалата и се губеха в един завой. Девойката от Вейл отново погледна долината под нея.
— Мейлморд, дойдох при теб — прошепна тя.
После се обърна към Уиспър. Клекна до него и го почеса нежно зад ушите. Усмихваше се тъжно и кротко.
— Не трябва да идваш с мен, Уиспър, въпреки че господарката ти те е изпратила да ме пазиш. Не трябва да идваш по-нататък с мен. Трябва да останеш тук и да я чакаш, докато дойде при теб. Разбираш ли?
Блестящите очи на блатния котарак премигнаха и той се отърка в девойката.
— Охранявай пътя, докато се върна, ако изобщо се наложи да ме защитаваш — каза тя тихо. — Може би няма да се случи точно това, което Гримпонд предсказа — че аз ще умра там. Може би ще се върна. Пази пътя за мен, Уиспър. Бди над господарката си и приятелите ми. Не им позволявай да ме последват. Чакай тук. Когато свърша с това, което трябва да направя, ще се върна при теб, ако мога. Обещавам ти.
После Девойката от Вейл запя на котарака. Този път тя не използваше песента на желанията като средство за убеждение или измама, а като обяснение. Извика образи, които щяха да въздействат на съзнанието на блатния котарак, образи, чрез които да му покажат какво трябваше Брин да направи. Когато свърши, тя се наведе и притисна Уиспър до себе си. Завря лице в твърдата му козина и почувства как топлината на животното проникна в цялото й тяло. Тя задържа за себе си малко от тази топлина, за да й дава сила.
После Девойката от Вейл стана и отстъпи крачка назад. Уиспър бавно клекна на задните си лапи и се подпря на предните. Погледна я право в очите. Тя кимна одобрително и му се усмихна. Той заемаше отбранително положение. Щеше да охранява пътя й. Щеше да я послуша и да направи това, което тя искаше.
— Довиждане, Уиспър — каза тя тихо и стъпи на пътеката Кроуг.
Зловонието на бездната, което насмалко не я беше задушило, сега отново се надигна — този път от наситените с изпарения дълбини на долината под нея. Брин се загледа за миг над скалите, в обления от ярките лъчи на слънцето хоризонт. Помисли си за Аланон и се зачуди дали той не можеше да я види отнякъде сега или някак си да бъде до нея.
После пое дълбоко въздух и се заспуска по пътеката.
ГЛАВА 41
Шестимата от Кълхейвън като един се втурнаха през вратата и се затичаха през двора. Около тях се понесоха предупредителни викове и от всички страни заприиждаха гноми.
В центъра на този водовъртеж Джеър следеше развоя на битката като страничен наблюдател. Времето се беше раздробило на парчета и той беше загубил чувството за собственото си аз. Ограден плътно от приятелите, които се мъчеха да го предпазят, той се носеше сред тях, безмълвен и безтегловен, като някой дух, който никой не можеше да види. Земя, небе, целият свят зад тези стени, бяха изчезнали. Изчезнало беше и всичко, което някога е било и което щеше да бъде. Съществуваше само настоящият момент и лицата и телата на онези, които умираха в този двор.
Гарет Джакс ръководеше атаката. Прелиташе като стрела край гномите, които се опитваха да го спрат, бърз и гъвкав като котка. Избиваше всички по пътя си. Приличаше на облечен в черно танцьор. Обаятелна изящност, изумителна издръжливост, привидна лекота на движенията. Изхабените от безчетните битки гноми преследвачи се хвърляха като обезумели срещу него, размахваха яростно оръжията си и нанасяха смъртоносни удари. Все едно се мъчеха да съберат разпръснал се живак. Никой не успяваше да докосне Майстора на бойните изкуства, а онези, които проявяваха неблагоразумие и се приближаваха прекалено много, падаха покосени от черната сянка на смъртта.
Другите от групата се биеха рамо до рамо с него, също толкова всеотдайно и ожесточено. От едната страна на Младежа от Вейл беше Форейкър. Покритото с черна брада лице на джуджето беше свирепо, докато размахваше брадвата с две остриета срещу нападателите, които се разпръскваха с викове на ужас. Еден Елеседил го отбраняваше от другата му страна. Острият му меч се виеше като змия, а дългият му нож парираше ударите на противниците. Слантър беше близо зад тях, стиснал здраво дълги ножове в двете си ръце. Хелт беше най-отзад — един огромен щит. Лицето му продължаваше да кърви и изглеждаше ужасно. Той размахваше огромно копие и поваляше всеки, който се опитваше да се промъкне край него.